Св. мчца Клавдия

Св. мъченица Клавдия е една от седемте християнки, пострадали за вярата си в град Анкира, древната столица на Галатия в Мала Азия (днешна Анкара, Турция), по време на големите гонения срещу християните в началото на IV век. Заедно с нея Църквата почита светите Текуса, Александра, Фаина, Евфрасия, Матрона и Юлия, които предпочели мъченическата смърт пред отричането от Христос.

Според древното мъченическо повествование седемте жени били посветили живота си на Бога още от младостта си и достигнали преклонна възраст в молитва, пост и целомъдрие. По време на гоненията при император Диоклетиан (284–305) те били заловени и изправени пред управителя на Анкира Теотекн, който настоявал да принесат жертви на езическите божества.

Тъй като отказали да се отрекат от вярата си, били подложени на жестоки унижения и изтезания. Според житието управителят заповядал да бъдат предадени на млади мъже, които да ги осквернят. Тогава най-възрастната от тях, Текуса, разкрила побелелите си коси и с думите си трогнала младежите, които се оттеглили, без да изпълнят заповедта. След нов отказ да участват в езически жертвоприношения седемте мъченици били осъдени на смърт чрез удавяне. На всяка от тях привързали тежък камък и ги хвърлили във водите на езерото край Анкира.

Телата им били извадени тайно от християни, начело със св. мъченик Теодот Анкирски, племенник на Текуса, който се погрижил за тяхното достойно погребение. Заради тази постъпка и собственото си християнско изповедание Теодот също бил заловен и впоследствие загинал мъченически.

Почитта към св. Клавдия и другите Галатийски мъченици е съхранена във византийските синаксари и минеи. Основното място, свързано с тяхното мъченичество, е древна Анкира, където според житието били погребани телата им. За почитта към седемте мъченици през Средновековието свидетелстват и изображения в илюстровани ръкописи.

Св. Клавдия се чества на 6 ноември, както и заедно със св. Теодот Анкирски и останалите шест мъченици на 18 май.