Св. дякониса Фива

Света Фива живяла през първия век и принадлежала към християнската община в Кенхрея, източното пристанище на Коринт. За живота ѝ не е запазен отделен древен мъченически или житиен разказ. Най-достоверното и същевременно най-значимо свидетелство за нея се съдържа в Посланието на св. апостол Павел до римляните. Там Апостолът на езичниците я представя пред римските християни с необикновено топли и почетни думи: като „наша сестра“, като „дякониса на църквата в Кенхрея“ и като жена, станала покровителка и помощница на мнозина, включително и на самия него.

Тези кратки думи разкриват високото място, което Фива заемала в живота на ранната Църква. Св. апостол Павел не я назовава просто вярваща жена или своя позната, а „наша сестра“, с което я включва в духовното семейство на Христовите ученици. Определението διάκονος показва, че тя извършвала признато служение в църквата при Кенхрея. Именно Фива е единствената жена в Новия Завет, която изрично е наречена διάκονος във връзка с конкретна местна църковна община. Вероятно нейното служение включвало грижа за нуждаещите се, гостоприемство към пътуващите християни, помощ при устройването на църковната община и подкрепа за апостолската проповед. Св. Павел я нарича още προστάτις πολλῶν, т.е. „покровителка“, „защитница“ или „благодетелка на мнозина“. Тази дума предполага не само лично състрадание, но и действена, постоянна подкрепа. Фива очевидно разполагала с възможности, влияние или средства, които употребявала не за себе си, а в служба на Църквата и на ближните. Апостолът свидетелства, че и самият той се ползвал от нейната помощ.

Когато св. апостол Павел написал Посланието до римляните, Фива се готвела да отпътува за Рим. Затова той я препоръчал на тамошните вярващи и ги призовал да я приемат „в Господа, както подобава на светии“, и да ѝ окажат съдействие във всичко, от което би имала нужда. Тази препоръка показва колко голямо доверие ѝ оказвал Апостолът. Макар в самия библейски текст да не е казано изрично, че именно тя е носела Посланието до римляните, това е широко разпространено църковно предание и се приема като много вероятно и от значителна част от съвременните изследователи.

Ако Фива действително е пренесла Посланието до Рим, в ръцете ѝ е бил поверен един от най-дълбоките и значими текстове на Новия Завет. Тя е трябвало да премине дългия и опасен път от Коринт до столицата на империята, да открие тамошните християнски общини и да им предаде апостолското послание. В античността приносителят на едно писмо не бил само безмълвен куриер. Той представял автора, съобщавал допълнителни сведения и при необходимост разяснявал обстоятелствата, при които писмото било съставено. Затова поверената на Фива задача свидетелства както за нейната духовна зрелост, така и за пълното доверие, което св. Павел имал в нея.

За последните години от живота на света Фива, за мястото и обстоятелствата на нейната кончина не са достигнали достоверни ранни сведения. Църковната памет обаче е съхранила името ѝ като име на вярна Христова служителка, дякониса на Кенхрейската църква и сътрудница на св. апостол Павел. В съвременния православен календар нейната памет се отбелязва на 3 септември, а особено тържествено тя се почита от местната Коринтска църква, към която в древността принадлежала общината в Кенхрея.