Преп. Филотей Чудотворец

Св. Филотей Презвитер и Чудотворец е един от сравнително малко познатите византийски светци, достигнали до святост не чрез монашеско оттегляне от света, а в брака, семейството и енорийското свещеническо служение. Именно тази особеност на неговия живот по-късно е подчертана особено силно от знаменития византийски книжовник и Солунски архиепископ Евстатий.

Филотей произхождал от селище, наречено Мирмекс, в областта на византийската тема Опсикий в северозападната част на Мала Азия. Точното местоположение на селището днес не е установено със сигурност. Не знаем със сигурност и кога е живял св. Филотей. Съвременната византинистика е предпазлива по този въпрос, като най-често е отнасян към IX или X век.

Според Константинополския синаксар светецът бил осветен за Бога още от майчина утроба. Майка му носела името Теофила – „боголюбива“, а името на нейния син Филотей има близък смисъл – „обичащ Бога“ или „Божи приятел“. По-късното житие, съставено от Евстатий Солунски, представя родителите му като благочестиви хора и особено подчертава грижата на майката за неговото възпитание и образование. От младини Филотей обикнал Свещеното Писание, молитвата, поста и богослужението. Но Филотей не избрал монашеството. Той останал в света, оженил се и станал баща на деца. Съпругата му споделяла неговото благочестие и, според Евстатий Солунски, двамата заедно се стремели към добродетелен християнски живот. Децата им били възпитавани във вярата и в християнските нрави. Именно тук житийната традиция вижда една от характерните черти на светеца: семейният живот не се оказал препятствие пред духовното му израстване, а се превърнал в място на неговото служение на Бога и ближните.

Благочестието му станало известно сред съселяните му и Филотей бил удостоен със свещенически сан. Евстатий добавя важния детайл, че това станало с общото съгласие и одобрение на хората от Опсикий. След ръкоположението той още по-усърдно се отдал на молитва, богослужение, четене на Свещеното Писание и проповед. Не престанал обаче и да се труди с ръцете си: обработвал земята и с плодовете на труда си издържал както своето семейство, така и нуждаещите се. Житието му го описва като човек, превърнал живота си в своеобразна „река на милосърдието“.

Така свещеническото му служение не се ограничавало до храма. Той се грижел за бедните, хранел гладните, наставлявал хората и се отзовавал на техните нужди. Краткият текст в Менология на Василий II го представя като човек, който раздавал имуществото си на бедните, утвърждавал мнозина чрез учението си и служел непорочно на Бога.

С течение на времето, според църковното предание, Бог го удостоил и с дар на чудотворство. Най-старият разширен синаксарен разказ споменава няколко особено запомнящи се чудеса. Когато хора оставали без храна, чрез молитвата на Филотей хлябът се умножавал и гладните били нахранвани. В друг случай той превърнал вода от реката във вино. Разказва се също, че само с една дума преместил огромен камък от мястото му. Тези три чудеса са засвидетелствани както в синаксарната традиция, така и в пространното похвално слово на Евстатий Солунски.

Св. Филотей изгонвал демони, изцелявал болни, очиствал прокажени и с молитва измолвал дъжд по време на суша. След дългогодишно свещеническо и милосърдно служение св. Филотей се преставил мирно в Господа.

Църковното предание пази особено необикновен разказ за станалото една година след неговата кончина. Когато било решено нетленното му тяло да бъде пренесено от първоначалния гроб на друго място, двама свещеници пристъпили към пренасянето на светите мощи. Тогава светецът сякаш оживял: прострял двете си ръце, хванал двамата свещеници за раменете, изправил се и направил три крачки. След това отново се положил на мястото, определено за неговите мощи. Разказът завършва с думите, че от тях започнало да извира благовонно миро. Именно оттук идва и особено силното му почитание като Чудотворец и мироточив светец. Една година след смъртта му мощите били „пренесени на друго място“, а житиеписецът му говори за пренасянето им в μαρτύριον – светилище или храм, но не назовава мястото.

Образът му е особено ценен в православната агиография – св. Филотей е съпруг, баща, работещ човек и енорийски свещеник.