Св. Фанурий е един от най-обичаните светци сред целия гръцки народ, който всяка година почита и празнува паметта му на 27 август.

Този толкова обичан светец без съмнение може да бъде наречен Божи дар, защото в продължение на много векове бил и останал неизвестен. Той станал известен чрез случайното намиране на неговата икона през XIV век на остров Родос, когато разкопавали стари къщи в южната част на старата крепостна стена. Там бил открит древен храм с много повредени икони, а сред тях — добре запазена икона, върху която тогавашният митрополит на Родос Нил II Диаспорин, 1355–1369 г., прочел името на светеца: „свети Фано“.

На иконата светецът бил изобразен като млад войник, държащ в дясната си ръка кръст, върху който имало запалена свещ. Около иконата били представени дванадесетте му мъчения. В тях мъченикът бил изобразен: как стои сред войници и бива съден от управителя; как го удрят с камъни по устата и главата; как отново го бичуват, прострян на земята; как седи гол и тялото му се стърже с железни нокти; как е затворен в тъмница; как е измъчван пред съдилището на управителя; как членовете на тялото му се горят със запалени свещи; как е вързан на мъчителен уред и измъчван; как стои невредим сред зверове; как лежи на земята и тялото му е притискано от голям камък; как се намира в идолски храм, държейки в дланите си запалени въглени, а дяволът бяга във въздуха с ридания; и как стои в огнена пещ с вдигнати нагоре ръце в молитвено положение.

Древният храм, в който била намерена иконата, бил възстановен след много усилия от митрополит Нил и посветен на името на св. Фанурий. Изглежда, че той съставил и службата на светеца.

Едно от многото чудеса на св. Фанурий е следното. В онези години Крит бил под властта на венецианците, които не позволявали присъствието на православен архиерей на големия остров. Четирима мъже, за да получат ръкоположение, пътували от Крит до Корони в Пелопонес, а на връщане били пленени от агаряните. Те убили единия, а другите трима отвели в Палатия, тоест Милет.

Когато духовният им отец, на име Йона, научил за случилото се, отпътувал до Родос и там преговарял за освобождаването им с първенеца Георги Петранис, който имал търговски отношения с турците от Палатия. Но поради военни смутове в областта усилието да бъдат освободени станало още по-трудно. Йона, според църковния обичай, посетил блажения Нил, а той му разказал за св. Фанурий и неговите чудеса, като го насърчил да призове застъпничеството и помощта на светеца за проблема, който го тревожел.

Наистина духовникът постъпил така, както го посъветвал митрополитът, и след няколко дни пристигнало известие от Палатия, че развитието е благоприятно. Пленените свещеници по чуден начин били освободени, а духовният им отец Йона, от благодарност към великомъченика, при завръщането си пренесъл на Крит копие от неговата икона и оттогава тържествено празнувал паметта му.

Любовта и почитта, с които е обграден св. Фанурий, станали повод сред народа да се създадат различни красиви и благочестиви предания. Сред тях е и празничният обичай на „питата на св. Фанурий“, или „фануропита“, която се приготвя в навечерието на празника му. Тази пита обикновено е малка и кръгла, подобна на малък хляб, раздава се на вярващите и се прави понякога, за да се открие някаква изгубена вещ или изгубено дело, или дори за да се яви здраве на някой болен. Съществува също предание, че с тази пита се споменава майката на светеца, но не е известно по каква причина.

Бележка: Посочването в „Новия Лимонарий“, че иконата на светеца била намерена през 1500 г., вероятно е погрешно, защото епископът на Родос Нил е живял през XIV век.