Св. апостол Анания
Св. апостол Анания, когото църковното предание причислява към Седемдесетте апостоли, е един от най-ясно засвидетелстваните ученици на Христос от първото апостолско поколение. За него разказва самата книга Деяния апостолски. Анания живеел в Дамаск и е наречен „един ученик“ (Деян. 9:10), а св. апостол Павел по-късно го описва като „благочестив според закона човек, с добро име между всички тамошни иудеи“ (Деян. 22:12). След явяването на възкръсналия Христос на Савел по пътя за Дамаск Господ се явил във видение и на Анания и му заповядал да потърси гонителя на християните в дома на Иуда на улицата, наречена Права. Макар да знаел за жестоките преследвания, Анания се покорил и отишъл при него.
Като положил ръце върху Савел, Анания го нарекъл знаменателно „брате Савле“ и му възвестил, че Иисус, Който му се явил по пътя, го изпраща, за да прогледне и да се изпълни с Дух Свети. Савел веднага прогледнал и приел Кръщение (Деян. 9:17–18). При втория разказ за обръщането си Павел предава и думите на Анания, че Бог го е избрал да познае волята Му, да види Праведника и да стане Негов свидетел пред всички човеци (Деян. 22:14–16). Така св. Анания остава завинаги свързан с началото на апостолското служение на онзи, който ще стане великият Апостол на народите.
По-късното църковно предание почита Анания като първи епископ на Дамаск. Житийната традиция разказва, че той проповядвал Евангелието не само в Дамаск, но и в областта на Елевтеропол, където бил заловен и след мъчения убит с камъни заради изповядването на Христос. Тези подробности не се съдържат в Новия Завет и принадлежат към по-късната синаксарна традиция; според нея мощите му впоследствие били пренесени в Константинопол. Православната църква чества паметта му на 1 октомври.
Най-известното място, свързано с неговата памет, и днес се намира в стария Дамаск – т.нар. Дом или параклис на св. Анания, недалеч от древната Права улица и Източната порта (Bab Sharqi). Преданието го свързва с дома на апостола и с Кръщението на св. Павел. Сегашният параклис е под нивото на улицата; археологически проучвания през 1921 г. разкриват на мястото останки от византийска църква от V–VI в., което удостоверява древността на християнското почитание там, макар археологията сама по себе си да не може да докаже, че това е действителният дом на Анания. Мястото и днес е една от най-важните поклоннически спирки в Дамаск.
Паметта на апостола остава жива и в самата Антиохийска православна църква: в Дамаск съществува и православен храм „Св. Анания“ в квартал Мидан. В преданието на Църквата Анания остава като образец на човека на послушанието, който преодолява естествения страх пред гонителя и го приема като брат, защото е повярвал повече на Божията воля, отколкото на собственото си опасение.