Св. апостоли Стахий, Ампилий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул

Св. Стахий, Ампилий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул принадлежат според църковното предание към Седемдесетте апостоли – по-широкия кръг Христови ученици, които след Възкресението разпространяват Евангелието в различни области на Римската империя. Имената им или имената на техните домове се срещат още в края на Посланието на св. ап. Павел до римляни (Рим. 16:8–11), макар конкретните сведения за по-късното им служение да произхождат главно от църковната синаксарна традиция.

Св. Стахий е споменат от ап. Павел като „моя възлюбен“ (Рим. 16:9). Според преданието св. ап. Андрей Първозвани го поставил за първи епископ на Византион, бъдещия Константинопол. Стахий устроил храм в Аргирополис и около шестнадесет години ръководил местната християнска общност, след което починал в мир.

Св. Ампилий – или Амплий, когото ап. Павел поздравява като „възлюбен в Господа“ (Рим. 16:8), според византийската традиция бил епископ на Одисополис. Св. Урбан, също споменат в Рим. 16:9 като съработник на апостола, станал епископ в Македония. Синаксарът разказва, че и двамата претърпели мъченическа смърт заради своята проповед и борбата срещу езичеството.

Св. Апелий е отъждествяван с Апелий, когото Павел нарича „изпитан в Христа“ (Рим. 16:10). Църковното предание го поставя за епископ на Ираклия, където довел мнозина до християнската вяра. Св. Наркис, свързван с „домашните на Наркис“ от Рим. 16:11, според синаксарната традиция станал епископ на Атина и завършил живота си мъченически.

Св. Аристовул е свързан с „домашните на Аристовул“ от Рим. 16:10. По-късната традиция го представя като брат на св. ап. Варнава и като един от първите проповедници на Христовата вяра в Британия, където служил като епископ и според част от синаксарните извори завършил живота си в мир.

Общата им памет се чества на 31 октомври. Църковните песнопения ги представят като една апостолска общност – „шестструнна лира на Духа“, чрез която Христовото благовестие прозвучало сред различни народи.