Св. апостол Тома

Св. апостол Тома, наричан в Евангелието и Дидим – „Близнак“ (Йоан 11:16; Йоан 20:24; Йоан 21:2), е един от Дванадесетте апостоли на Господ Иисус Христос. Новият Завет го описва като прям и предан ученик: когато Христос решава да отиде във Витания след смъртта на Лазар, Тома казва на останалите: „Да идем и ние да умрем с Него“ (Йоан 11:16). Най-известен е разказът след Възкресението, когато той отказва да повярва само по думите на другите апостоли, но при явяването на Христос осем дни по-късно изповядва: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28). Затова църковната традиция подчертава не толкова неговото „неверие“, колкото преминаването му от търсеща увереност към една от най-силните новозаветни изповеди за божествеността на Христос.

За апостолската му дейност извън Палестина свидетелство е запазено от Евсевий Кесарийски, който в Църковна история (III, 1), позовавайки се на Ориген, пише, че Партия се паднала на Тома като област за проповед. Около началото на III век в сирийската християнска среда възникват „Деянията на Тома“, най-обширното ранно сирийско апокрифно произведение, което разгръща вече традицията за мисията му на Изток и в „Индия“. Това съчинение съдържа много легендарни елементи и не може да се използва като пряк исторически протокол, но свидетелства, че още през III век връзката между Тома и източната мисия е била установена в християнската памет.

Преданието за Индия придобива особена сила в сирийската традиция на Едеса. Св. Ефрем Сирин през IV век вече говори за Тома като апостол на Индия и за пренасянето на мощите му оттам в Едеса; приблизително по същото време поклонничката Егерия посещава там храм, посветен на апостола. Самата индийска традиция свързва мъченичеството му с Милапор, днес част от Ченай, където от векове се почита негов гроб.

Най-известните места на почит към апостола са няколко. В Милапор – Ченай се намира храмът над традиционно почитания му гроб; наблизо е и St. Thomas Mount, свързван от местното предание с неговото мъченичество. Едеса, днешна Шанлъурфа в Турция, е другият древен център: сирийската Хроника на Едеса отбелязва пренасянето през 394 г. на ковчежето с мощите му в специално посветен храм. По-късно част от мощите са пренесени на Запад и днес особено известен център на почит към св. апостол Тома е Ортона в Италия, където в базиликата „Св. Тома Апостол“ се пазят негови мощи.