Свети Александър, Иоан и Павел, Константинополски патриарси

Св. Александър, патриарх Константинополски

Той бил, както казват, „сияещ с апостолски дарования“. Още като презвитер се отличавал с голямото си благочестие, добродетел и доброта. На Първия вселенски събор, който се състоял в Никея Витинска, тогавашният патриарх го избрал за свой представител. И когато на този събор Арий бил осъден, Александър, макар вече да бил седемдесетгодишен старец, приел да обиколи Тракия, Македония, Тесалия и останалата част на Гърция, за да поучава и да извести правилните догмати на решенията на Никейския събор.

Но докато се намирал на тази обиколка, патриарх Митрофан починал. Той обаче посочил Александър за свой наследник, защото, въпреки старостта си, той имал необходимите качества за управлението на архиепископията на столицата.

И наистина, като патриарх Александър достойно отговорил на трудните обстоятелства на времето. Тогава Арий бил измамил цар Константин, че уж вярва правилно. И царят заповядал на Александър да позволи на Арий да участва в светото Причастие. Александър, натъжен, се помолил на Бога и поискал Неговата помощ. Молитвата на йерарха била чута. И на сутринта, когато Арий трябвало с шествие да отиде в църквата, тялото му било намерено разкъсано и проядено от червеи.

Св. Александър се преставил мирно през 337 г.

Св. Йоан, патриарх Константинополски

Става дума вероятно за Йоан, наричан Ксифилин, който наследил патриарх Константин III. Той се родил през 1006 г. в Трапезунд и се отличил с голямата си образованост и с високите държавни длъжности, които заемал. По-късно обаче се оттеглил в един манастир във Витиния, където прекарал десет години като монах.

Оттам бил повикан да заеме патриаршеския престол. Бил ръкоположен за свещеник, а след една седмица, на 1 януари 1064 г. – за епископ. Йоан служел литургия и проповядвал всеки ден в храмовете на столицата, възстановил иконите в „Св. София“ и раздавал безплатно хляб и жито на бедните.

Починал през 1075 г. Ето как го описва един от неговите съвременници:

„Яви се мъж, преди всичко най-чист и най-целомъдрен, и напълно въздържащ се от всяка телесна нечистота. Освен това по отношение на презрението към парите, съвършената нестяжателност, човеколюбието към бедните и щедрото раздаване не отстъпваше с нищо на онзи прочут Милостиви; а и с всички други добродетели, казано накратко, бе изобилно украсен. Беше също така силен в словото, причастен на всяка образованост и отличен познавач на законите.“

Св. Павел Нови, патриарх Константинополски

За патриарх Павел нямаме ясни и конкретни сведения. Някои смятат, че става дума за Павел III. Той патриаршествал през 687–693 г. и председателствал т.нар. Пето-шести събор.

Други смятат, че става дума за патриарх Павел IV. Той произхождал от Кипър и според Теофан сияел и в слова, и в дела. Възкачил се на престола през 780 г., а в края на август 784 г. се отказал от него и се оттеглил в манастира Флору, където живял като обикновен монах само два или три месеца след оттеглянето си.

Той принадлежал към ревнителите на Православието и се отличавал с милосърдието си. Преди XII век паметта му се празнувала на 2 септември.

В гръцкия синаксар има стих: „Троицата [от светители] сега, на тридесетия ден, предстои пред Троицата“, което показва, че общата памет е оформена и богослужебно като символична тройна прослава.