Св. 33 Мелитински мъченици
Светите тридесет и трима мъченици от Мелитина пострадали за Христовата вяра в края на III или началото на IV век, по време на гоненията при императорите Диоклетиан и Максимиан. Най-известен сред тях е св. Иерон, родом от град Тиана в Кападокия, чиято твърдост във вярата и готовност за саможертва станали пример за останалите.
Св. Иерон израснал в благочестиво християнско семейство. Баща му починал рано и грижите за него и двамата му братя, Матрониан и Антоний, поела майка им Стратоника. Макар да получил образование, Иерон избрал да се занимава със земеделие и да изкарва прехраната си с труда на своите ръце. Според житието майка му била сляпа и той се грижел с голяма любов за нея.
Когато започнало набирането на войници за императорската армия, Иерон отказал да постъпи на военна служба, тъй като не желаел да участва в езическите жертвоприношения и да изостави своята безпомощна майка. Според пространното житийно повествование той оказал съпротива на изпратените да го заловят войници и се укрил в пещера заедно със свои близки. По-късно, убеден от приятеля си Кириак, доброволно се предал, за да не излага другите на опасност.
Иерон бил отведен в град Мелитина, в областта Малка Армения (днешна Малатия, Турция). Там заедно с други християни бил изправен пред управителя Лисий, който поискал от тях да принесат жертва на езическите богове. Всички отказали и открито изповядали Христос. Последвали жестоки изтезания, при които на Иерон била отсечена дясната ръка. Въпреки страданията мъчениците останали непоколебими във вярата си.
Според преданието, когато ги повели към мястото на екзекуцията, те пеели думите на псалома: „Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен“ (Пс. 118:1). Всички били посечени с меч извън стените на Мелитина. Житийната традиция обикновено отнася мъченичеството им към 298 г., макар точната датировка да не е исторически установена.
Църквата е съхранила имената на тридесет и тримата мъченици: Иерон, Никандър, Исихий, Варахий, Максимиан, Калиник, Ксантий, Атанасий, Теодор, Дукитий, Евгений, Теофил, Валерий, Теодот, Калимах, Иларий, Гигантий, Лонгин, Темелий, Евтихий, Диодот, Кастрикий, Теоген, Мамас, Никон, Теодул, Вострикий, Виктор, Доротей, Клавдиан, Епифаний, Аникит и още един мъченик на име Иерон. В различните гръцки и славянски житийни редакции се срещат известни различия в изписването и предаването на отделните имена.
За светите им мощи житийната традиция разказва, че след екзекуцията телата на мъчениците били тайно погребани от християните. Един благочестив и заможен християнин на име Хрисант откупил от управителя честната глава на св. Иерон и по-късно построил храм на мястото на мъченическата им смърт, където я положил за поклонение. Отсечената дясна ръка на Иерон била отнесена на неговата майка, а според някои житийни версии била погребана заедно с нея.
В по-късното предание се съобщава, че през управлението на император Юстиниан I (527–565), при строителни работи, свързани с храм „Св. Ирина“, били открити нетленни мощи на мъчениците. Не е напълно изяснено за кой точно храм става дума, нито може независимо да се проследи по-нататъшната съдба на реликвите.