Св. 15 Тивериополски мъченици

Светите петнадесет Тивериополски мъченици са сред най-почитаните раннохристиянски светци в югозападните балкански земи. Според църковното предание те пострадали през 362 г. в Тивериопол, отъждествяван в средновековните извори с днешна Струмица, по време на гоненията при император Юлиан Отстъпник (361–363). Тяхната памет е тясно свързана с християнската история на областта, с Първото българско царство и с дейността на св. Климент Охридски.

Основният разказ за тях е запазен в „Мъченичество на светите петнадесет Тивериополски мъченици“, съставено от Охридския архиепископ Теофилакт в края на XI или началото на XII век. Произведението е особено ценно, защото съчетава житийната традиция с разказ за развитието на християнството и богослужението на славянски език в средновековна България.

Според житието сред тях имало представители на различни църковни чинове: Епископи: Тимотей и Теодор; презвитери: Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор; дякони: Василий и Тома; подвижници и други християни: Комасий, Евсевий, Йеротей, Даниил, Харитон и Сократ. В някои житийни съкращения всички от последната група са наречени монаси, докато в други Сократ се определя като мирянин.

Преданието разказва, че първоначално четирима от тях – Тимотей, Теодор, Комасий и Евсевий – живеели в Никея, Мала Азия. Когато започнали гоненията срещу християните, напуснали града и се преселили в Тивериопол. Там продължили открито да проповядват Христовото учение и към тях се присъединили още единадесет вярващи.

Дейността им привлякла вниманието на местните власти. Според житието управителите Валент и Филип получили заповед да прекратят тяхната проповед. Светците отказали да принесат жертва на езическите божества и били осъдени на смърт. На 28 ноември 362 г., според традиционната датировка, всички били посечени с меч.

Местните християни събрали телата им, положили ги в отделни каменни гробници и отбелязали имената им. Около погребенията постепенно се оформило място на поклонение, което запазило паметта им през следващите столетия.

Особено интересна е втората част на житието на Теофилакт Охридски. Според него след разрушаването на Тивериопол светите мощи останали за известно време под развалините на храма. През IX век, при княз Борис-Михаил, почитта към тях била възобновена.

По нареждане на българския владетел част от мощите били пренесени от Струмица в нов храм в областта Брегалница. Първоначално били пренесени мощите на Тимотей, Комасий и Евсевий. По-късно, според разказа, цар Симеон наредил да бъдат пренесени и останалите.

Теофилакт свързва това средище и с дейността на св. Климент Охридски, чиито ученици извършвали богослужение на славянски език. Така култът към древните мъченици бил представен като част от утвърждаването на християнството и славянската книжовност в България.  В Струмица са разкрити останки от раннохристиянска базилика, по-късни църковни постройки и погребални съоръжения, свързани с почитта към петнадесетте мъченици.