Св. десет критски мъченици

Светите десет мъченици пострадали през III век сл. Хр., когато император бил Деций. От тях Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий и Евникиан били от Гортина на остров Крит. Зотик бил от Кносос. Агатоп – от пристанището Панорм. Василиад, или Василид – от Кидония. Еварест и Мовий, наричан още Помпий или Понтий, били от Ираклион.

Всички десет с голяма ревност се трудели за разпространението на Евангелието на острова. Те били наклеветени пред управителя на Крит, който носел същото име като императора, също се наричал Деций. Когато управителят видял тяхната цветуща младост и мъжествената им осанка, опитал се да ги привлече с много обещания за светски наслади и удоволствия. Но като видял, че не постига нищо, заповядал да ги бичуват, а след това ги замеряли с камъни.

Доблестните Христови мъченици понесли мъченията геройски, като си спомняли думите на псалмопевеца: „Бъдете мъжествени и да укрепва сърцето ви, всички вие, които се надявате на Господа“ (Пс. 30:25). Тоест: имайте смело и мъжествено разположение, и сърцето ви нека бъде крепко и безстрашно, всички вие, които се надявате на Господа. След това, по заповед на управителя, войниците отсекли с мечовете си честните глави на десетимата християнски светии.

Кондак:

Възсия звездата на честното страдание на мъчениците, предозаряваща Раждания в пещера, Когото Дева безсеменно роди.