Преп. Йоаким Осоговски
Св. преподобни Йоаким Осоговски е един от великите пустинножители и духовни светила на българските земи, почитан заедно със св. Йоан Рилски, св. Прохор Пшински и св. Гавриил Лесновски. Като възлюбил Христа повече от всичко земно, той напуснал света и се отправил към пустинната Осоговска планина, за да прекара живота си в молитва, пост и безмълвие.
Преди да се засели в планината, преподобният дошъл в село Градец, където бил приет от един благоверен болярин. На него светецът открил желанието си да намери място, удобно за отшелнически подвиг. Боляринът му посочил пещера в Осоговската планина, край поток, наричан Бабин дол. Св. Йоаким приел това като Божие напътствие и с благодарност прославил Бога и Пречистата Божия Майка.
Като стигнал до мястото, наречено Сарандапор, преподобният се поселил там и прекарал остатъка от живота си в строг подвиг. Той се молел денем и нощем, прекарвал в бдение, пост, сълзи, коленопреклонения и търпение. С добрия си подвиг смирявал тялото и въздигал душата си към Бога. Заради чистия му живот Господ го удостоил с благодатен дар да лекува различни болести.
Малко преди кончината му при него дошли двама ловци, които били огорчени, че дълго време не могли да уловят нищо. Преподобният ги приел с милост, оставил ги да пренощуват, а на сутринта им посочил друг път. Като го послушали, те намерили изобилен лов и разбрали, че това е станало по молитвите на Божия угодник. Оттогава често го посещавали и получавали благословението му.
След време св. Йоаким мирно се преставил в Господа. Дълго неговият гроб останал известен само на малцина. Но Бог не пожелал светилникът да остане скрит. В дните на византийския император Мануил Комнин свещеникът Теодор, който след смъртта на жена си пожелал монашески живот, дошъл в Осоговската планина. Там, след явяване на св. Йоаким насън, той се заселил на мястото на подвига му, приел монашество с името Теофан и станал първи игумен на възникналата обител.
По молитвите на игумен Теофан било открито мястото, където лежали светите мощи на преподобния. Светлина като мълния показала гроба, земята се раздвижила и околността се изпълнила с благоухание. По-късно, след ново явяване на светеца, мощите били извадени от гроба с молитва, свещи и кадила и положени с чест в църквата, посветена на него. От тях започнали да стават много чудеса: болни, недъгави и обладани от нечисти духове получавали изцеление.
Св. Йоаким не преставал да бъде духовен покровител на своята обител. Той се явявал на игумените и братята, наставлявал ги, изобличавал неправдите, пазел манастира и приемал с любов всички, които идвали при него с вяра. Преданието разказва, че по неговите молитви мнозина получили изцеление, утеха и помощ.
Така св. преподобни Йоаким Осоговски просиял като небесен човек и земен ангел. Неговият живот свидетелства за силата на отшелническия подвиг, за благодатта на смирението и за Божията прослава на онези, които оставят всичко земно заради Христа.