В памет на преподобни Иаков Отшелник

Преподобният наш отец Иаков се подвизавал в планината, без да има нито постеля, нито килия, нито покривало, за да се защити от лошото време. Когато той се оттеглил от всички, го постигнала тежка болест на коремните органи. А когато някой идвал при него, той, въпреки силната болка, излизал и поучавал дошлите на благочестие. Носел железни вериги, а върху тях – власеница. За храна му служела варена леща, която вкусвал вечер.

С тези трудове и страдания той получил такъв дар от Божествената благодат, че можел да възкресява умрели. Веднъж при него дошъл бащата на едно умряло момче и ридаейки, започнал да говори на светеца:

– Зная, рабе Божий, че за теб всичко е възможно, стига само да пожелаеш да се помолиш.

Като видял сълзите на бащата, свети Иаков преклонил колене и като призовал Бога, възкресил момчето, и го предал на баща му. И много други дивни чудеса извършил преподобният.

Свети Иаков претърпял много изкушения от бесовете и ги прогонвал само с молитва. Два пъти седмично един човек носел отдалеч вода на светеца. Дяволът, мислейки да умори светеца с жажда, се преобразявал в неговия образ и започнал да пресреща човека с водата на пътя, вземал водата от него и заставял да се връща обратно. Обаче на този човек му се удало веднъж да донесе вода на светия старец тайно от зложелателя. Светецът, като видял човека и донесената вода, казал:

– Защо, чедо, от дълго време не си ми носил вода, поради което ми се наложи много да страдам от жажда?

– Отче – отговорил той, – винаги в определения ден и час ти носех вода. Но докато вървях по пътя, ме пресрещаше някой и не ме пускаше да дойда до това място.

– Отсега нататък – казал светецът, – ако някой те срещне и ти забранява да вървиш по-нататък, ти не му давай съда, докато не дойдеш тук.

Като се подвизавал така, той станал велик чудотворец и отишъл с радост при Господа.