Преп. Тома Малейски

Сведенията, които имаме за преподобни Тома, са малко и не напълно потвърдени. Не знаем откъде е произхождал и в коя епоха е живял. Относно времето на неговия живот и подвиг има две по-вероятни предположения: първото — че е живял през XIII–XIV век, тъй като като славен и победоносен воин не би могъл да е действал след падането на Константинопол; и второто – че е живял през X век, според диптисите на Еладската църква.

Преди да поеме Христовото иго, преподобни Тома бил славен и прочут както със своето богатство, така и с властта, която притежавал. Смята се, че бил военачалник и постигнал много победи срещу варварите. От службата му обаче личи, че в живота си срещнал горчивини и поради това напуснал света и последвал трудния път на подвига. Така станал монах и се заселил на планината Малеос в Южна Лакония, при нос Малея в Пелопонес, известен още като Каво Малия.

От самото място, което светецът избрал за своя подвиг – с неговите стръмни склонове и отвесни скали, може да се съди и за строгостта на неговия аскетически живот. Този някога богат и прочут човек подражавал на смирението и бедността на Владиката Христос. Вместо дворци той предпочел пещера между небето и земята на планината Малеос, за да поеме оттам пътя към небето. В този труден подвиг славният воин на вярата имал за свои оръжия поста, бдението и молитвата, и чрез тях постигнал победи и трофеи срещу злите духове.

Според неговите житиеписци св. Тома бил удостоен да бъде отведен към планината Малеос от пророк Илия чрез огнен стълб. В древния Константинополски синаксар пък е записано, че самият светец се явил като огнен стълб при посещението на великия пророк Илия, чийто живот той ревностно подражавал.

Заради своето трудолюбие и подвиг Тома надминал мнозина в добродетелта. Когато се молел, той се виждал отдалеч, особено от по-напредналите в добродетелта, като огнен стълб. Според преданието на жителите на село Веланидия, по времето, когато преподобни Тома се подвизавал, жителите на остров Китира, намиращ се срещу Каво Малия, виждали огнен стълб, спускащ се от небето.

Светецът станал известен не само с живота си, но и с чудесата, които извършвал. Той изгонвал бесове от хората, дарявал зрение на слепи, прохождане на куци, а с молитвата си направил така, че от земята да избликне вода. Що се отнася до това избликване на вода, според геолозите то не може да бъде обяснено по естествен начин. Преданието разказва, че монасите, които се подвизавали на планината Малеос, страдали поради липсата на близък водоизточник. Тогава св. Тома или ударил земята с жезъла си, или поставил дланта си върху нея, и от пет места бликнала вода. Този извор е известен като аязмо.

Смъртта го заварила в непрестанно благотворене, защото и по време на своето уединение той се молел за всички и подготвял себе си да стане достоен Божи съсъд за полза на ближните.

Кондак:

Мъжествено си удържал велика победа и разгорял се от божествена любов си презрял тленния цар и всяка красота и си се поселил на Малеината планина; от нея си преминал на небесната, при Царя на царете: Тома, моли се непрестанно за всички нас.