Преп. Теофил Изповедник

Преп. Теофил Изповедник е монах и защитник на светите икони от времето на първия иконоборчески период през VIII век. Според гръцката синаксарна традиция той произхождал от селище близо до Тивериупол, който се отъждествява с днешна Струмица. Отраснал в благочестиво християнско семейство и още като юноша се присъединил към монаха Стефан на планината Селентион. По-късно, с помощта на родителите си, основал там манастир и се посветил на монашески подвиг.

При управлението на император Лъв III Исавър (717–741) и началото на борбата срещу иконопочитанието Теофил напуснал уединението си и започнал открито да защитава православното учение за светите икони. Заради това бил заловен и отведен в Никея, където бил затворен, бит и принуждаван да се откаже от почитанието на свещените образи. Пред своя съдия Ипатий той защитил иконите чрез старозаветните образи на медната змия и херувимите над Ковчега на Завета, както и чрез преданието за Неръкотворния образ на Христос.

Заедно с него пострадал и неговият сподвижник преп. Лонгин Стълпник. Византийското предание разказва, че мъчителите положили върху главата на Лонгин светите икони, които носел със себе си, и ги изгорили върху него. Теофил обаче останал непоколебим и след понесените страдания бил освободен. Носейки върху тялото си белезите на изповедничеството, той се завърнал в своя манастир и прекарал остатъка от живота си в безмълвие и молитва, където мирно починал.

Съществува и по-късно свидетелство, че част от ръката му се пазила в манастира Пантократор на Света гора, но историята на мощите му не е добре документирана.