Преп. Стефан Саваит

Преподобни Стефан Саваит живял през VIII век и бил монах в прочутата Лавра на св. Сава Освещени в Иудейската пустиня. Отличавал се с голяма ученост, любов към богословското знание и особена дарба в църковната поезия. Съчетавал книжовните занимания със строг аскетичен живот и ревностно защитавал православната вяра срещу разпространяващите се по негово време ереси.

Преподобният обичал уединението и често се оттеглял далеч от човешкото общуване в пустинни места, където прекарвал времето си в молитва, съзерцание и размисъл върху Божието творение. Житийната традиция подчертава неговата кротост и чистота на сърцето, като разказва, че дивите животни без страх се приближавали до него и той с любов ги докосвал.

Стефан бил известен и като църковен поет, а духовната му образованост и личният му авторитет го направили ценен наставник за монасите и вярващите. Според синаксарната традиция по-късно, след настойчиви молби, той приел и епископско служение, макар това да било в разрез с любовта му към безмълвието и пустинния живот. И като архиерей запазил простотата, строгостта и милосърдието, които го отличавали като монах.

Преп. Стефан завършил земния си живот, като продължавал да наставлява народа не само със слово, но и с личния си пример на чистота, смирение и човеколюбие. В църковната памет той остава като образ на съчетанието между ученост и аскеза, между богословско слово и деятелна добродетел.

Гръцката синаксарна традиция го възпява с думите: „Стефан, достоен за името си, не носи земен венец, но деятелната ръка на добродетелта му изплита венец.“