Преп. Симеон Юродив и Йоан, негов сподвижник

Преподобните отци Симеон и Йоан произхождали от Едеса Сирийска и живели по времето на император Юстин, около 518 г. Те били близки приятели и затова решили заедно да отидат в Йерусалим, за да се поклонят на светите места.

След като се поклонили, отишли в манастира на св. Герасим и приели монашество от преподобни Никон. Но още преди да изминат седем дни в манастира, те се оттеглили в пустинята, където живели заедно четиридесет години в строг подвиг.

След това Симеон се върнал в Йерусалим и в молитвата си изразил желание да остане неизвестен за хората. И наистина Бог устроил така, че Симеон започнал да се преструва на юродив. По време на пребиваването си в Емеса Сирийска той извършил много чудеса и се упокоил в Господа беден и измъчен.

По-късно там пристигнал и Йоан. Когато научил за смъртта на Симеон, след известно време и самият той се преставил в Господа.

За преп. Симеон се разказва и едно чудно събитие, свързано с неговия приятел и по-късен житиеписец, дякон Йоан. Злонамерени хора убили човек и хвърлили тялото му през прозореца в дома на дякона, така че всички го помислили за убиец. Когато го повели вързан към бесилото, той повтарял само: „Богът на юродивия да ми помогне.“ Тогава св. Симеон, известен от Бога за опасността, се оттеглил в тайното място, където обикновено се молел, и със сълзи измолил спасението на приятеля си. По Божи промисъл истинските убийци били разкрити в последния момент и дяконът бил освободен. Когато Йоан отишъл при светеца, го видял в молитва, обкръжен сякаш от огън, а думите му излизали като огнени стрели към небето. След молитвата Симеон го поучил, че изпитанието го е сполетяло, защото предния ден отказал милостиня на двама бедни, макар да имал възможност да им помогне. Така светецът не само го избавил от несправедлива смърт, но и го наставил към милосърдие и по-съвършена вяра.

Тропар
Глас 4. 

Като съединени чрез боговдъхновена любов,
вие се показахте единодушни във всичко,
о, преподобни Йоане
и божествени Симеоне.
Единият премина боговдъхновен живот в пустинята,
а другият с мъдри шеги посрами Велиар.
И сега, като двамата се наслаждавате
на божествената награда,
гледайте милостиво към нас.