Преп. Симеон Стълпник

Преподобни Симеон Стълпник, наричан още Симеон Стари или Симеон Велики, е един от най-прославените подвижници на Християнския изток и основоположник на стълпничеството като особен вид монашески подвиг.

Той се родил около 390 г. в селцето Сиса, разположено на границата между Сирия и Киликия. Родителите му били пастири и още като момче Симеон пасял семейното стадо. Веднъж, когато поради обилен снеговалеж не могъл да изведе овцете, той отишъл в храма и чул думите на Спасителя: „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“ и „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:4, 8). Евангелските блаженства проникнали дълбоко в душата му и породили у него непреодолим стремеж към живот, изцяло посветен на Бога.

Според житийната традиция младият Симеон постъпил в манастир, ръководен от опитния подвижник Илиодор, където останал около десет години. Още от самото начало той се отличавал с необикновена строгост към себе си, продължителни молитви, бдения и пост. Неговите подвизи били толкова сурови, че понякога смущавали останалите братя. Но Симеон не търсел човешко удивление. Единственото му желание било да очисти сърцето си и да подчини напълно тялото на духа.

Като пожелал по-дълбоко безмълвие, преподобният се оттеглил в малка килия близо до селището Теланисос, недалеч от Антиохия. Там прекарал три години в уединение. Скоро обаче вестта за неговия свят живот се разпространила и при него започнали да идват множество хора. Едни търсели изцеление, други — духовен съвет, трети — помирение и разрешаване на своите спорове.

За да се освободи от непрестанното притискане на множеството и същевременно да не лишава хората от духовна помощ, Симеон избрал необичаен подвиг. Той се изкачил върху стълб и устроил върху него малко място за стоене и молитва. Първият стълб бил висок шест лакътя, следващите – дванадесет и двадесет и два, а последният достигал тридесет и шест лакътя. Върху последователно издиганите стълбове преподобният прекарал повече от три десетилетия, понасяйки летния зной, зимния студ, дъждовете и ветровете.

Този необикновен подвиг не бил презрение към човешкото тяло, нито бягство от хората. Стълбът се превърнал в място на непрестанна молитва и същевременно в духовна катедра. Преподобният посвещавал нощта и по-голямата част от деня на молитва, а след това поучавал събралите се, изслушвал техните молби, помирявал враждуващи и се застъпвал за онеправданите. Блажени Теодорит свидетелства, че Симеон проповядвал два пъти дневно и бил достъпен както за бедни и селяни, така и за знатни и управници.

При него идвали хора от Сирия, Персия, Армения, Иверия и от далечни западни земи. Мнозина езичници приемали християнската вяра, привлечени не само от необикновения му подвиг, но и от неговото слово, смирение и милосърдие. Светецът не останал чужд и на живота на Църквата: той се застъпвал за православната вяра, отправял послания към императори и управители и призовавал църковните пастири усърдно да се грижат за повереното им паство.

Преподобни Симеон се преставил в Господа през 459 г., по времето на император Лъв Велики и Антиохийския патриарх Мартирий. Тялото му било намерено на стълба в молитвено положение и с голяма тържественост било пренесено в Антиохия. Скоро мястото на неговия подвиг се превърнало в един от най-значимите поклоннически центрове на късната античност. В края на V век около стълба била изградена величествена църква, чиито останки и днес са известни като Калат Семан — „Крепостта на Симеон“.