Преставяне на преподобния Сава Сторожевски

Преподобният наш отец Сава от най-ранна възраст възлюбил Христа и възненавидял света. Той дошъл при преподобния Сергий Радонежки и приел пострижение от него. В монашески образ, той с особена ревност се борел със страстите и се упражнявал в добродетелите, стремейки се към небесните блага, приготвени от Бога за угодилите Му. Много изкушения и съблазни изпитал от бесовете, но с Божия помощ победил всичките, непрестанно пребивавайки в пост, бдение, молитва и други духовни подвизи.

Като се утвърдил в добродетелите, преподобният си спечелил добра слава и уважение от князете. Христолюбивият княз Георгий Димитриевич дошъл в обителта на преподобния при блажения Сава и го помолил да построи обител на удобно място в неговото имение. Тогава Сава напуснал обителта на свети Сергий и се заселил на пустинно място в планината, наречена Сторожи, в горното течение на река Москва, близо до Звенигород, на 50 версти от царстващия град Москва; това място той избрал за бъдещата обител. Тук свети Сава живеел в пълно безмълвие и уединение, търпейки студ и горещина. Но не за дълго живял сам. Мълвата за неговите подвизи и свят живот започнала бързо да се разпространява и при него започнали отвсякъде да идват монаси и миряни с молба да ги ръководи в духовния живот. Преподобният приемал с любов всички, давайки им пример в смирението и монашеските трудове: сам черпел вода от реката, носел я на раменете си на високата планина и изпълнявал други необходими работи. С това той желаел да приучи братята към труд, за да не губят дните си в празност, която е майка на всички пороци.

След това христолюбивият княз Георгий Димитриевич дал на преподобния необходимите средства за построяване на храм, и Сава издигнал храм в чест на честното и славно Рождество на Пречистата Божия Майка и устроил обител, чудна и голяма, за душеспасително пребиваване на монасите в нея.

Преподобният бил добър пастир на събраното в тази обител Христово стадо и възвеждайки го на духовното пасище, го утвърдил в много добродетели. Като достигнал преклонна възраст, Сава се разболял; тогава той повикал братята и добре ги наставил в Божествените Писания, убеждавайки ги да пазят телесната чистота, да живеят в любов помежду си, да се украсяват със смирение, и непрестанно да пребивават в пост и молитви. След това преподобният поставил за игумен над тях един от своите ученици и заповядал на всички братя да пребивават в послушание и подчинение на игумена. Като дал мир и последна целувка на всички, свети Сава в добро изповядване предал душата си в Божиите ръце в третия ден на месец декември.

Вестта за преставянето на светия угодник бързо се разнесла по околностите и всички христолюбиви граждани на Звенигород, както знатните, така и простият народ, с голяма любов се събрали на погребението на починалия светец, носейки със себе си недъгавите и болните. Като извършили надгробно пение над починалия, го погребали с чест в построената от него църква на Рождество на Пресвета Богородица. От честните мощи на преподобни Сава и до днес се подават много и различни изцеления на всички, с вяра прибягващи към тях, за слава на Христа, нашия Бог, Който и след преставянето на Своите свети угодници извършва чрез тях преславни чудеса. Слава на нашия Господ, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Сказание за чудесата на преподобни 

Сава Сторожевски

Много години след смъртта на свети Сава игуменът на неговата обител, Дионисий, една нощ, след обичайното правило, си легнал да спи. И ето, явил му се един честен монах, благообразен и украсен със седини, и му казал:

– Дионисий, стани по-скоро и нарисувай моята икона.

Дионисий попитал стареца:

– Кой си ти, отче, и как е името ти?

Благолепният старец отговорил:

– Аз съм Сава, началникът на това място.

Като се събудил, Дионисий веднага извикал един старец на име Авакум, който бил един от учениците на преподобни Сава, и го попитал как е изглеждал блаженият. Авакум разказал на игумена как е изглеждал неговият авва и учител и на каква възраст е починал. Игуменът му казал:

– Именно такъв ми се яви преподобни Сава тази нощ и ми заповяда да го изобразя на икона.

Тъй като Дионисий бил иконописец, побързал да нарисува икона на преподобния Сава.

В обителта бил доведен един бесноват, на име Иуда. По време на молебена към свети Сава бесноватият завикал:

– Тежко ми е: изгарям! – и веднага оздравял.

Когато го попитали защо викал така силно, той отговорил:

– Видях един благолепен старец. Той стоеше на гроба на преподобни Сава, държеше кръст и ме осени с него. От този кръст излезе голям пламък и ме изгори целия. От това завиках и с този пламък нечистият дух беше изгонен от мене.

Веднъж монасите от обителта на свети Сава възроптали срещу своя игумен Дионисий. Те съставили срещу него лъжлив донос до великия княз Иоан. Князът повярвал на клеветата им и заповядал на игумена незабавно да се яви при него. Като узнал за това, игуменът се изпълнил с голяма скръб. И ето, през нощта насън му се явил блаженият Сава и казал:

– Защо скърбиш, брате: иди при великия княз и смело му говори, не се предавай на съмнение, защото Господ Бог ще бъде с тебе и ще ти прати помощ.

Божият угодник се явил и на някои от роптаещите срещу игумена братя и им казал:

– Защо сте оставили света, за да извършвате подвига си в ропот ли? Вие роптаете, а игуменът се моли за вас със сълзи: кое ще надделее, вашите клевети или молитвите на вашия отец?

Когато игуменът и братята се явили пред княза и се обяснили на съда, клеветниците били посрамени, а игуменът с чест се върнал в манастира.

Един от монасите от обителта на преподобни Сава дълго и тежко страдал от очна болест и никак не можел да гледа светлината. Той дошъл на гроба на свети Сава, паднал на колене пред него и със сълзи се молел за изцеление. Братът започнал да изтрива болните си очи с покривката, лежаща на гроба на светия угодник. Като видял това друг монах, стоящ наблизо, започнал да го ругае и казал:

– Няма да получиш изцеление, а само ще напрашиш очите си още повече.

Монахът, който с вяра паднал пред гроба на свети Сава, получил изцеление, а надсмиващият се над него внезапно бил поразен със слепота и чул глас, който му казал:

– Ти получи каквото търсеше, та чрез тебе и другите да бъдат научени да не се смеят и да не хулят чудесата, ставащи от Божия угодник.

Тогава ослепеният с велик страх и ридание паднал пред гроба на преподобни Сава и молел за прошка, която получил, но не веднага, а след много молитви, сълзи и покаяние.

Веднъж през нощта в манастира дошли крадци, възнамерявайки да ограбят църквата на Пречистата Богородица. Но когато се приближили към прозореца над гроба на преподобния, изведнъж пред тях се явило огромно възвишение, на което било невъзможно да се изкачат. Тогава ги обзел страх и трепет и те си тръгнали с празни ръце. Всичко това впоследствие разказали самите крадци, които се разкаяли и дошли в обителта, а останалото време от живота си прекарали в покаяние.

След това в обителта дошъл един болярин, Иван Ртишчев, носейки на одър болния си син Георгий, който от голяма слабост вече не можел да говори. Като отслужили молебен за здравето на момчето, монасите влели в устата на болния от манастирския квас. Болният веднага заговорил, вкусил хляб от трапезата на монасите и оздравял. Зарадван от изцелението на сина си, родителят въздал дълбока благодарност на Бога и на Неговия угодник, свети Сава, и казал на преподобния като на жив:

– Преподобни отче! У дома имам много слуги и слугини, които страдат от различни болести; вярвам, че ти, ако поискаш, можеш да изцелиш и тях.

Като поискал квас от игумена, боляринът се върнал заедно с изцеления си син Георгий. Когато пристигнал в дома си, заповядал да доведат при него една от слугините му, на име Ирина, страдаща от глухота и слепота, влял в ушите от манастирския квас и помазал слепите очи с него. Ирина веднага започнала да вижда и да чува. Всички в ужас се удивлявали на Божието величие. Боляринът повикал и един от слугите си, Артемий, който от седем години страдал от глухота, той влял в ушите му от същия квас, и слугата получил изцеление. След това довел една сляпа девица, на име Кикилия, и тя получила изцеление още щом очите ѝ били помазани с кваса. Но всички тези чудеса ставали не от кваса, а по молитвите на преподобния Сава и голямата вяра на болярина Иван. След известно време се разболял и самият болярин. Като употребил същото лекарство, и той получил изцеление.

Игуменът на обителта на преподобни Сава Сторожевски, Мисаил, тежко се разболял, загубил всяка надежда да оздравее и вече бил близо до смъртта. Веднъж клисарят на обителта Гурий отивал да бие камбаните за утреня. Когато минавал покрай вратите на църквата, го срещнал един благолепен старец и започнал да го пита:

– Как е здравето на вашия игумен?

Гурий му разказал за болестта на игумена. Тогава благолепният старец му казал:

– Иди и кажи на игумена да се обърне с молба за помощ към Пресвета Богородица и към началника на това място, стареца Сава, тогава ще оздравее; а ти, брате, ми отвори дверите, и аз ще вляза в църквата.

Гурий се усъмнил и не искал да отвори дверите преди биенето на камбаните, но и не се осмелил да попита стареца кой е и откъде е. Явилият се старец, без да каже нито дума повече, тръгнал към църковните двери. Те веднага се отворили сами и старецът влязъл в църквата. Гурий в страх се върнал в килията си и започнал да упреква своя помощник:

– Защо вечерта не затвори църковните врати? Сега видях как един неизвестен мъж влезе в църквата през тях.

Но помощникът с клетва твърдял, че вечерта здраво ги е затворил. Тогава те запалили свещи, побързали към църквата и видели, че вратите са добре затворени. След края на утренята Гурий разказал на братята всичко, което видял и чул. Всички в един глас решили, че явилият се старец бил сам свети Сава. Игуменът Мисаил, като чул за това, заповядал да го отнесат на гроба на преподобния, където усърдно се молел за изцеление и по молитвите на Пресвета Богородица и преподобни Сава, оздравял напълно.

И много други изцеления станали на гроба на Божия угодник. Те и сега се дават на прибягващите с вяра, по Божията благодат и по молитвите на Пресвета Богородица и преподобни Сава, на когото се молим и ние, да излекува нашите душевни и телесни болести със своето топло ходатайство пред Христа, нашия Господ Бог, на Когото слава во веки. Амин.