Св. преподобни Псой Египетски

Св. преподобни Псой Египетски, наричан още в коптските извори Писои, Бишои, а в гръко-славянската традиция Паисий Велики, бил един от забележителните отци на египетската пустиня през IV век. Неговото име се свързва както с ранното развитие на общежителното монашество под духовното ръководство на св. Пахомий Велики, така и с разцвета на подвижническия живот в Скитската пустиня. Бил известен като “звездата на пустинята”.

Преподобният се родил в селището Санса в Египет и бил копт по произход. Той бил най-малкият от седем братя. Още преди да поеме монашеския път, Божият промисъл се открил за него по особен начин. Според преданието ангел се явил насън на майка му и ѝ посочил, че именно това дете е избрано от Бога за духовно служение. Така още от ранните му години животът му бил белязан от Божието призвание.

В младежка възраст Псой станал монах и се присъединил към учениците на св. Пахомий Велики. Там той усвоил строгия ред на общежителното монашество, послушанието, въздържанието и братолюбието. Под ръководството на великия наставник се научил, че монашеският живот не е само външно оттегляне от света, а всекидневна борба за чистота на сърцето, смирение и непрестанно помнене на Бога.

По-късно преподобният се оттеглил в прочутата Скитска пустиня, където продължил подвига си в още по-голямо безмълвие и строгост. Там той се предал на пост, бдение, оскъден сън и непрестанна умна молитва. Животът му бил постоянна духовна борба, не само срещу телесната немощ, но и срещу изкушенията, които нападат душата на подвижника. С молитва и търпение той побеждавал вражеските нападения и укрепвал в благодатта на Светия Дух.

Църковното предание свидетелства, че св. Псой бил удостоен многократно да види Самия Господ Иисус Христос. Особено известно е преданието, според което веднъж в пустинята срещнал немощен старец. Преподобният го взел на раменете си, за да го пренесе и да му помогне. Тогава разбрал, че носи не обикновен човек, а Самия Христос. Затова св. Псой е наречен „Христоносец“, не само защото носел Господа на раменете си, но и защото Го носел в сърцето си чрез любовта, молитвата и смирението. Починал на 15 юли 417 г.

Духовното учение на преподобния било просто, но дълбоко. Той учел, че молитвата е най-силното оръжие срещу демонските нападения и срещу помислите, които смущават човека. Затова и църковният синаксар възпява неговата молитва като бич, с който се поразяват невидимите врагове. За св. Псой молитвата не била само думи, а дишане на душата, непрестанно обръщане към Бога и източник на духовна сила.

Наред с молитвата преподобният особено ценял любовта към ближния и гостоприемството. Той приемал пътниците и посетителите на своето отшелническо място с внимание и кротост, като сам умивал нозете им. В това виждал не човешка услуга, а служение на Самия Христос, защото всяка истинска милост към човека е милост, принесена на Бога.

Въпреки големите духовни дарове, с които бил удостоен, св. Псой се пазел от човешка слава. Той търсел не похвала, а скрит живот пред Божието лице. Неговото смирение било най-сигурното свидетелство за духовната му зрялост. Колкото повече Бог го прославял с благодат, толкова повече той се стремял към безвестност, мълчание и покайно съкрушение.

Св. преподобни Псой достигнал дълбока старост и завършил земния си път мирно, по време на молитва. Така, както живял — с ум и сърце обърнати към Господа, така и предал душата си в Божиите ръце. Неговият живот остава свидетелство за силата на молитвата, за красотата на смирението и за истината, че който служи на ближния с любов, служи на Самия Христос.

Паметта на преп. Псой се отбелязва на 19 юни, но в синаксара на св. Никодим Светогорец е посочена датата 9 август, което е възприела и Българската църква. Различието се дължи на това, че в някои синаксари св. Псой е отбелязан като различен светец от св. Паисий Велики, чиято дата на църковна почит е 19 юни. Има и разлики в житийните версии. В едни предания св. Паисий/Псой е представен като роден в египетското селище Шанса/Санса, най-малък от седем братя, избран от Бога чрез ангелско явяване на майка му. В други гръцки жития акцентът пада върху това, че негов духовен наставник е авва Памво, а не св. Пахомий Велики.