Преп. Павел Препрости
Преп. Павел Препрости е египетски пустинник от IV век и един от най-известните ученици на св. Антоний Велики. За него разполагаме с няколко ранни монашески извора: Лавсаик на Паладий, История на египетските монаси и Апофтегмите на пустинните отци. Именно Паладий предава най-подробния разказ, който според него е чул от монаси, близки до св. Антоний. Павел бил възрастен селянин, около шестдесетгодишен, отличаващ се с необикновена простота, незлобие и чистота на сърцето – оттук и прозвището му „Препрости“.
Според древния разказ, след като открил неверността на съпругата си, Павел не потърсил отмъщение, а напуснал предишния си живот и отишъл в пустинята при св. Антоний Велики, за да стане монах. Антоний първоначално се усъмнил дали човек на такава възраст може да понесе строгостта на пустинния подвиг. Павел обаче останал пред килията му и показал такава твърдост и послушание, че старецът го приел. Последвали тежки изпитания на труд, пост, продължителна молитва и бдение, които Павел изпълнявал без ропот и без да противопоставя собствената си воля. Накрая св. Антоний го поселил в отделна килия недалеч от своята.
Древните извори подчертават не толкова учеността му, колкото съвършеното послушание и простотата на сърцето. Историята на египетските монаси разказва как Павел приемал дори случайно казана дума на своя старец като заповед и я изпълнявал безусловно. Притежавал дар на духовно разсъждение, прозорливост и изцеление. Паладий дори предава разказ, според който св. Антоний изпращал при Павел някои особено тежки случаи на бесновати, смятайки, че на своя простодушен ученик е дадена особена благодат за тяхното изцеление. Св. Йоан Лествичник също го посочва като образец на „блажена простота“, което показва колко трайно е било възприето неговото духовно наследство.
Почитта към преп. Павел е свързана преди всичко с египетската пустиня и монашеския кръг на св. Антоний Велики. За разлика от св. Павел Тивейски, с когото понякога погрешно е смесван, не е известно сигурно място, където днес да се пазят негови мощи.
В гръцката традиция, следвана и от св. Никодим Светогорец, паметта му се чества на 7 март. В българския църковен календар се отбелязва на 4 октомври. Във византийската традиция присъстват и двете дати. 4 октомври е засвидетелстван в старите славянски Пролози, откъдето преминава и в българския календар.