Преп. Памво

Преподобни Памво живял през IV век и бил един от най-известните подвижници от Нитрийската планина, съвременник на св. Мелания и св. Исидор.

Преподобни Памво бил велик във всичко: в благочестието, в словото, в мълчанието, в съвета, в снизходителността, в строгостта, в опита, в знанието, в мъдростта, в простотата и изобщо във всяка добродетел.

Той възпитал забележителни ученици, сред които били епископ Диоскор, Амон и Йоан, племенникът на Драконтий. Макар винаги да живеел въздържано и строго, той имал крепко здраве и през живота си изобщо не боледувал.

Смъртта му била не само тиха и безболезнена, но и радостно преминаване към Небесния Отец. Погребали го неговите духовни чеда, като прославяли Бога, че ги е удостоил да бъдат поучени от този велик подвижник.

Много негови изречения са запазени в сборника “Евергетинос”. За духовната мъдрост на преподобни Памво се разказва, че веднъж при него дошли двама братя. Единият го попитал дали ще се спаси, понеже пости по два дни, а на третия яде малко хляб. Другият го попитал същото, понеже от труда на ръцете си задържа само необходимото за прехрана, а останалото раздава като милостиня. Старецът не им отговорил веднага, но мълчал няколко дни, докато не получил вътрешно известие от Бога. Когато братята вече се готвели да си тръгнат, той им казал, че постът и милостинята са добри дела, но сами по себе си още не правят човека истински монах. „Добри са делата – казал той, – но ако човек пази съвестта си чиста пред своя ближен, тогава се спасява.“ Така преп. Памво показал, че външният подвиг има истинска стойност само когато е съединен с чиста съвест, любов и правилно отношение към ближния.