Преп. Паламон Египетски

Св. преподобни Паламон, наричан още авва Паламон, бил един от великите египетски отшелници и пустинни отци. Той се подвизавал в Източната планина, в областта на днешен Наг Хамади, и още приживе бил почитан като мъж на строга молитва, дълбоко смирение и голяма духовна сила.

Преподобният водел извънредно суров живот. Прекарвал дните и нощите си в пост, бдение, молитва и ръчен труд. Хранел се оскъдно — понякога само с половин хляб, а често и с пустинна растителност. Според преданието дивите зверове ставали кротки пред него, а Бог не го оставял без помощ в пустинята. Заради чистотата на сърцето си той получил и дар на изцеление.

Св. Паламон не бил строг само към себе си, но бил милостив към другите. С труда на ръцете си изработвал рогозки и други изделия, а спечеленото използвал не само за своите най-необходими нужди, но и за бедни, сираци, вдовици, затворници и странници. Така неговото отшелничество не било бягство от любовта към човека, а нейно по-дълбоко изпълнение пред Бога.

Особено място в живота му заема срещата му със св. Пахомий Велики. След като приел християнството, младият Пахомий пожелал да се отдаде на монашески подвиг и бил насочен към авва Паламон. Когато дошъл при килията му и поискал да бъде приет за монах, старецът първо го предупредил, че монашеството не е леко дело и че не бива човек да пристъпва към него без изпитване на силите си. Той му разказал за поста, нощните бдения, молитвата, смирението, труда и борбата с помислите.

Пахомий не се отказал, а с още по-голяма ревност помолил да бъде приет. Тогава св. Паламон го изпитал в молитва, бдение, пост и труд, а след време го постригал в монашество. Двамата заживели заедно в строг подвижнически ред: молели се, работели с ръцете си, борели се със съня и раздавали на нуждаещите се това, което оставало от труда им.

По-късно св. Пахомий получил Божие откровение да основе общежителен манастир, където мнозина монаси да живеят заедно в послушание, труд и молитва. Когато разказал това на своя наставник, св. Паламон първоначално скърбял, защото не искал да се раздели с любимия си ученик. Но разбрал, че това е Божия воля, и му помогнал да положи началото на новия монашески път, общежителното монашество. Затова св. Паламон се помни не само като строг отшелник, но и като духовен предтеча на великото пахомиево монашество.

След като манастирът бил устроен, преподобният Паламон се върнал към своята самотна килия, защото чувствал, че за него най-подходящ остава тихият отшелнически подвиг. Той продължил да посещава св. Пахомий и да го подкрепя духовно. При едно от тези посещения заболял и мирно предал душата си на Господа, Комуто служил от младостта си. Св. Пахомий приел последното благословение на своя учител, обвил тялото му и го погребал с почит.