Преп. Моисей Мурин

Св. преподобни Мойсей Мурин, наричан още Мойсей Етиопски или Мойсей Скитски, живял в Египетската пустиня в края на IV и началото на V век. Прозвището „Мурин“ в славянската традиция предава гръцкото „етиопец“, тоест човек с тъмно лице, изгорено от слънцето. Паметта му се чества на 28 август.

Най-ранните сведения за него се съдържат в „Лавсаика“ на Паладий, епископ Еленополски, който вероятно лично познавал светеца. Според този разказ Мойсей бил етиопец и служил при един високопоставен човек, но бил прогонен заради своеволие, кражби и вероятно убийство. След това станал водач на разбойници и се прочул със своята необикновена физическа сила и жесток живот.

Но Божията благодат преобразила сърцето му. След неизвестно обстоятелство, което го довело до покаяние, Мойсей оставил разбойническия живот и се оттеглил в манастир. Неговото обръщане не било само външна промяна, а дълга и трудна духовна борба. Старите страсти го нападали силно, особено блудната страст, и той често се обръщал за съвет към опитните пустинни отци.

Св. Мойсей потърсил помощ от авва Исидор Скитски. Той го наставил да се укрепи с пост, молитва и трезвение. В едно от патеричните сказания авва Исидор го извел на високо място и му показал на запад множество демони, а на изток – множество ангели. Така го утешил, че Божията помощ е по-силна от бесовските нападения.

В продължение на години св. Мойсей се подвизавал строго. Нощем стоял на молитва, а по-късно тайно обхождал килиите на престарелите отшелници и им носел вода, защото изворите били далеч. Веднъж дяволът го ударил така силно, че той паднал полумъртъв край кладенеца. Братята го намерили и се погрижили за него. След време, по съвет на авва Исидор, той оставил прекомерната строгост и продължил живота си с по-умерено, но постоянно подвижничество.

Особено известен е разказът за четиримата разбойници, които нападнали килията му, без да знаят кой е той. Св. Мойсей ги вързал, но не им сторил зло. Отнесъл ги при братята и казал, че не знае как да постъпи, защото вече не му е позволено да вреди на никого. Когато разбойниците разбрали, че пред тях стои някогашният им страшен предводител, били поразени от промяната му, покаяли се и също приели монашески живот.

Св. Мойсей се отличавал с дълбоко смирение и отказ да осъжда другите. Когато братята го повикали да участва в съденето на един съгрешил монах, той дошъл, носейки пробит съд или кошница, от която изтичала вода или пясък. Когато го попитали какво означава това, той отговорил: „Греховете ми изтичат зад мене, а аз не ги виждам; и днес идвам да съдя греховете на друг.“ Така братята разбрали, че преди да съди ближния, човек трябва да види собственото си падение.

С времето преподобният станал духовен наставник на много монаси. Според Паладий той бил ръкоположен за презвитер и оставил след себе си седемдесет ученици. В патеричната традиция той е представен като човек, който съединил покаянието, мъжеството, гостоприемството и смирението. Той учел братята да пребивават в килията, да помнят смъртта, да пазят заповедите на отците и най-вече – да не осъждат никого.

Краят на живота му също е свързан с духовна твърдост. Когато варвари се приближили към Скита, св. Мойсей предупредил братята и ги посъветвал да се спасят с бягство. Сам той обаче останал, като припомнил думите на Спасителя: „всички, които се залавят за меч, от меч ще погинат“ (Мат. 26:52). С него останали още седем братя. Нападателите ги убили, а един монах, който се скрил, видял как от небето се спускат венци върху загиналите. Кончината на св. Мойсей се отнася към началото на V век, вероятно около 407–408 г.

Почитта към св. Мойсей е широко разпространена в Изтока. В коптската традиция паметта му се чества на 18 юни, а мощите му се пазят в манастира Дейр ел-Барамус във Вади ен-Натрун, заедно с мощите на св. Исидор Скитски.

В славянската и българската книжовна традиция сведенията за св. Мойсей Мурин идват преди всичко чрез патериците и пролозите. Разкази за него се съдържат в Скитския патерик и в превода на „Лавсаика“, включен в Египетския патерик. В славянския Синаксар и в кратката редакция на Пролога паметта му стои под 28 август. В Стишния пролог, преведен в България през XIV век, са включени два епизода от живота му: разказът за четиримата разбойници и историята от разбойническото му минало с откраднатите овни. Така паметта на св. Мойсей Мурин е присъствала и в средновековната българска богослужебна и книжовна култура.