В памет на преподобни Мина
Преподобният наш отец Мина се подвизавал в една от общежитийните обители на Синайската планина, в шести век след Рождество Христово. В продължение на петдесет години той изпълнявал тук различни монашески послушания. В третия ден след кончината на този подвижник всички братя се събрали в храма, за да се помолят за покойния според църковния устав. По време на богослужението храмът внезапно се изпълнил с благоухание, което идвало от мястото, където лежал починалият. Когато по заповед на настоятеля отворили ковчега с останките на преподобния Мина, всички присъстващи видели, че по двете му нозе се стичало благоуханно миро. Тогава настоятелят казал на братята:
– Вижте, сякаш излиза потта от трудовете, с които по време на живота си покойният обременяваше нозете си! Тя е изпълнена с благоухание – като свидетелство за това, че тези трудове са приети от Бога. Носете и вие, братя, с чиста съвест и с пълно прилежание възлаганите върху вас послушания, за да получите въздаяние за трудовете си от нашия Спасител и Господ Бог!