Преп. Мелания Римлянка

Преп. Мелания Римлянка живяла по времето на император Хонорий, втория син на Теодосий Велики. Родителите ѝ били знатни и богати и я омъжили още в ранна възраст. Тя имала две деца. Но я очаквали тежки изпитания. Майчиното ѝ сърце било съкрушено от смъртта на двете ѝ деца. Скоро след това, съвсем внезапно, починал и съпругът ѝ. А за да се напълни горчивата чаша на скръбта ѝ, тя изгубила и родителите си.

Моментите били тежки. Кой можел да я утеши? Кой друг, ако не словото Божие, което казва: „радвайте се в надеждата, в скръб бъдете търпеливи, в молитва – постоянни“ (Рим. 12:12). Тоест: непоколебимата надежда в бъдещите блага да ви изпълва с радост и да ви укрепява, за да проявявате търпение в скърбите; и пребъдвайте в молитва, от която ще получавате голяма помощ в трудните обстоятелства на живота.

Така и Мелания, безразлична към светските наслади, се оттеглила в едно свое имение извън града, където се посветила на четене и молитва. Там също преписвала красиво свещени книги и ги давала на вярващите да ги четат. Цялото си имущество употребила за облекчаване на бедните и болните. След като продала имотите си и раздала средствата на манастири и църкви, през Африка и Александрия стигнала до Йерусалим и се затворила в бедна килия. Там построила и манастир, в който събрала деветдесет девици, като изразходвала свои средства за тяхната издръжка. След кратко боледуване от плеврит тя се причастила със светите и пречисти Тайни от ръцете на епископа на Елевтеропол и се упокоила в Господа.