Пренасяне мощите на св. преподобни Максим Изповедник

На 13 август Църквата чества пренасянето на мощите на преп. Максим Изповедник, а на 20 септември – неговата памет.

Св. преподобни Максим Изповедник е един от великите отци и учители на Православната църква. Той се родил в Константинопол през 580 г. в знатно и благочестиво семейство. Получил отлично образование и се отличавал с дълбоки познания по богословие, философия и словесност. Заради своя ум и дарования бил привлечен на служба при император Ираклий като първи секретар.

Но славата на двореца не могла да задържи сърцето му. Св. Максим скоро оставил високото си положение и избрал монашеския път. Той се отдал на молитва, подвиг и защита на православната вяра. Особено ревностно се борил срещу монотелитската ерес, която изопачавала учението за Господа Иисуса Христа. Св. Максим изповядвал, че Христос е истински Бог и истински Човек и че в Него има две воли — божествена и човешка, съединени неразделно и без смесване в едната Личност на Божия Син.

Заради това изповедничество преподобният претърпял много страдания. Срещу него се изправила не само еретическата заблуда, но и императорската власт. При император Констанс II светецът бил осъден, подложен на мъчения и изпратен на заточение. За да бъде лишен от възможност да проповядва и пише, мъчителите отсекли езика му и дясната му ръка. Но дори обезобразеното му тяло останало жива и силна проповед за истината на вярата.

В страданията и изгнанието си св. Максим бил придружаван от своите ученици, Анастасий Монах и Анастасий Апокрисиарий. Апокрисиарий означава църковен представител при императорския двор. Те също понесли изповеднически страдания заедно със своя учител.

Последните години от живота си св. Максим прекарал в заточение в областта Лазика (в Грузия), в крепостта Схимарис, труднодостъпно високопланинско място, свързвано с важни проходи и с византийската отбранителна система в западногрузинските земи. Там, след кратко боледуване, през 662 г., на 82-годишна възраст, той предал блажената си душа на Бога.

Според преданието светецът бил погребан близо до мястото на своето заточение. След погребението над гроба му се явявали три чудни светилника, които сияели с неизказана светлина и озарявали околността. Това било възприето като знамение, че Божият угодник, който през живота си бил светлина за Църквата чрез своето богословие и изповедничество, и след смъртта си продължава да просвещава вярващите с примера на своя многострадален живот.

По-късни сведения разказват, че от манастира при крепостта Схимарис мощите на св. Максим били пренесени от монасите в манастира „Св. Арсений“, вероятно поради опасност от нашествия. Оттогава този манастир започнал да се свързва особено с името на св. Максим Изповедник. В ново време са правени и археологически проучвания, при които са открити древни погребения, свързвани от някои изследователи с паметта за св. Максим, неговите ученици и св. Арсений. Тези сведения се посочват предпазливо, защото въпросът за точното местонахождение и идентификацията на мощите остава предмет на изследване.

В църковното предание празникът на 13 август е посветен на намирането и пренасянето на мощите на св. Максим Изповедник. Според епископ Партений това пренасяне се отнася до пренасянето на мощите от мястото на заточението и смъртта му в столицата Константинопол. Но още св. Димитрий Ростовски отбелязва, че не са намерени точни сведения кога и при кой византийски император или патриарх е станало това.

Особено почитана светиня е дясната ръка на св. Максим Изповедник, която се съхранява в светогорския манастир „Св. Павел“. Тази десница напомня за страданието на светеца: тя била отсечена, защото той отказал да подпише неправославното учение на монотелитите и останал верен изповедник на истината. Така ръката, с която св. Максим писал в защита на православната вяра, станала сама свидетелство за неговото изповедничество.

Празникът на пренасянето на мощите на св. преподобни Максим Изповедник се чества на 13 август. Паметта му се отбелязва и на 20 септември.