Преп. Кириак отшелник

Преп. Кириак Отшелник е един от големите палестински подвижници на V–VI век и една от добре засвидетелстваните личности от ранното монашество в Юдейската пустиня. Православната църква чества паметта му на 29 септември. Той бил роден в Коринт около 448 г. Баща му Йоан бил свещеник, майка му се казвала Евдоксия, а Коринтският епископ Петър бил негов родственик и още като юноша го поставил за четец в църквата.

Постоянното четене на Свещеното Писание разпалило у Кириак желание за монашески живот. Според житието, когато бил на около осемнадесет години, особено силно го поразили Христовите думи: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24). Той напуснал Коринт и заминал за Йерусалим, а оттам се отправил към лаврата на св. Евтимий Велики. Св. Евтимий го постригал за монах и го поверил на духовното ръководство на св. Герасим Йордански.

След смъртта на св. Герасим Кириак се върнал в Евтимиевата обител и в продължение на години живял в строго безмълвие. По-късно, поради разногласия между монашеските общности на Евтимий и Теоктист, той преминал в прочутата лавра Сука на св. Харитон. Там бил ръкоположен за свещеник и дълго време изпълнявал богослужебно послушание, като общо прекарал около тридесет години в обителта.

Подвижникът се отличавал с изключителна кротост и самообладание. Преданието му приписва думите, че откакто станал монах, слънцето никога не го било виждало нито да яде, нито да се гневи – хранел се след залез и пазел особено внимателно душевния мир. Това добре съответства на апостолския призив да се стремим към „правда, благочестие, вяра, любов, търпение, кротост“ (1 Тим. 6:11), както и да проявяваме „пълна кротост към всички човеци“ (Тит. 3:2).

Когато навършил около седемдесет години, преп. Кириак отново потърсил пълното уединение. Последователно се подвизавал в пустините Натуфа, Рува и Сусаким, където живеел при крайна оскъдица. Житието разказва за негови изцеления, за молитва, чрез която се появила вода, и за лъв, който живеел край отшелника и не нападал идващите при него хора.

Кириак има и важно място в църковните спорове на VI век. В дълбока старост той се противопоставял на оригенистките учения, разпространили се сред част от палестинските монаси. Неговият житиеписец Кирил Скитополски лично разговарял с него по тези въпроси и го използвал и като ценен свидетел за по-ранната история на палестинското монашество.

Малко преди смъртта си преподобният се завърнал в пещерата на св. Харитон край Сука. Там, след необикновено дълъг подвижнически живот, се преставил в Господа през 557 г., на възраст около 109 години.