Преп. Евтимий Нови

Преп. Евтимий Нови, наричан още Евтимий Солунски или Евтимий Млади, е византийски подвижник от IX век и един от ранните светци, свързани с монашеския живот на Света Гора. Роден е около 823–824 г. в областта на Анкира, в Галатия, със светско име Никита. След смъртта на баща си постъпил на военна служба, оженил се и имал дете, но впоследствие напуснал светския живот и приел монашество.

Първоначално се подвизавал около петнадесет години в манастирите на Олимп Витински, а впоследствие се отправил към Атон, където приел великата схима. Там водил особено строг отшелнически живот и според житието прекарал три години в пълно безмълвие в пещера. За известно време се подвизавал и като стълпник край Солун, като около него постепенно се събрали ученици.

По-късно Евтимий основал монашески средища в Халкидики и около 870–871 г. възстановил манастир при Перистера, югоизточно от Солун. Негов център станал храмът „Св. апостол Андрей Първозвани“, осветен през 871 г. Около обителта възникнали мъжка и по-късно женска монашеска общност; според житието в женския манастир приели монашество и негови близки.

В края на живота си преподобният отново потърсил уединение. Оттеглил се на остров Иера при входа на Пагаситския залив, където починал през 898 г. Паметта му се празнува на 15 октомври. Названието „Нови“ го отличава от по-древния св. Евтимий Велики.

Житието на Евтимий Млади е написано от неговия ученик Василий. След смъртта му мощите на преп. Евтимий били пренесени в района на Солун. През 1986 г. те били открити отново в неговата обител в Перистера, в католикона „Св. апостол Андрей“, където се съхраняват и днес.