Преп. Евфросиния Александрийска

Преп. Ефросиния Александрийска е египетска подвижница от ранновизантийската епоха, чиято памет Православната църква чества на 25 септември. Житийната традиция поставя живота ѝ през първата половина на V век, при император Теодосий II (408–450). Тя произхождала от богато и благочестиво християнско семейство в Александрия и била единствено дете на своя баща Пафнутий.

Когато Ефросиния била на дванадесет години, майка ѝ починала и баща ѝ поел цялата грижа за нейното възпитание. Пафнутий бил тясно свързан с един манастир край Александрия и често търсел духовен съвет от неговия игумен. Когато дъщеря му навършила осемнадесет години, той решил да я омъжи за младеж от знатно и заможно семейство. Самата Ефросиния обаче вече била избрала друг път – желаела да посвети живота си изцяло на Бога.

В отсъствието на баща си тя раздала голяма част от имуществото си на бедните, приела монашеско пострижение и тайно напуснала дома. За да не бъде открита и върната от баща си, не отишла в женска обител, а се представила като мъж и постъпила в мъжкия манастир, който Пафнутий посещавал. Там приела името Смарагд. Според житието никой от монасите не узнал нейния произход и тя прекарала в обителта тридесет и осем години, отдавайки се на пост, молитва, послушание и безмълвие.

Заради строгия ѝ подвижнически живот игуменът впоследствие я отделил в усамотена килия. Там Ефросиния прекарвала дните си в молитва и духовен подвиг и постепенно придобила голямо уважение сред братята.

През годините Пафнутий не преставал да скърби за изчезналата си дъщеря и често посещавал същия манастир. Игуменът го изпращал за духовна утеха именно при монаха Смарагд, без бащата да подозира, че пред него стои собствената му дъщеря. Ефросиния разговаряла с него, укрепявала го и го наставлявала да понесе изпитанието с упование в Божия промисъл.

Едва когато почувствала, че наближава кончината ѝ, тя повикала Пафнутий и му открила своята самоличност. Помолила го да запази тайната до смъртта ѝ и сам да се погрижи за погребението. Скоро след това преподобната мирно предала духа си на Бога. Според житието след нейната кончина Пафнутий раздал имуществото си на бедните и на манастира, сам приел монашество и се поселил в килията на дъщеря си, където прекарал още около десет години в подвиг.

Тук по-късният гръцки кратък Синаксар предава събитията малко неточно, когато казва, че Ефросиния срещнала баща си „когато и той станал монах в същия манастир“. В по-старото пространно житие Пафнутий приема монашество едва след нейната кончина; преди това той посещава обителта като мирянин и разговаря със Смарагд, без да я разпознае.

Основният извор за преп. Ефросиния е анонимното гръцко „Житие на св. Ефросиния“. Житието става изключително популярно във Византия и впоследствие е преведено на латински, сирийски и редица средновековни европейски езици. Сюжетът за жена, която приема мъжки образ, за да води монашески живот, има паралели в житията на св. Марина/Марин, св. Евгения и други подвижници.