В памет на преподобния Ефросин

Преподобният Ефросин произхождал от незнатни родители, но с добродетелите си надминал всички благородници по произход. Мнозина, въпреки знатния си род не притежават никакви добродетели и затова падат в бездната на ада. И обратно, нерядко хора от прост произход с благодетелното си смирение се възнасят в Божия рай. Така и преподобният Ефросин бил явен във видение, че се намира в рая, който се сподобил да наследи заради святото си житие.

В манастира Ефросин служел на братята в магерницата и служел сякаш не на хората, а на Бога – в голямо смирение и послушание. Той се трудел ден и нощ, но никога не оставял молитвата и поста. Търпението му било удивително, защото понасял големи неприятности, похулване, поругание и чести нападки. Запалвайки в магерницата веществен огън, той се разпалвал с духовния огън на любовта към Бога и за Него пламтяло сърцето му. Приготвяйки храна за братята, с добродетелния си живот той приготвял за себе си трапеза в Царството Божие, за да се насити там с небесно блаженство заедно с онези, за които е казано: “Блажен е, който ще яде хляб в Царството Божие!”. Той служел на Господа тайно, за да му бъде въздадено явно, както наистина и станало.

Ето как Господ показал какво е заслужил Неговият раб Ефросин.

Един иерей от същия манастир винаги молел Бога да му покаже наяве бъдещите блага, приготвени за онези, които Го обичат. И ето, една нощ той имал следното видение: представило му се, че стои в рая, със страх и радост съзерцавайки неговата неизречена красота, и тук видял своя манастирски готвач.

Той се приближил до него и запитал:

– Брате Ефросине, какво е това? Нима това е раят?

Свети Ефросин отговорил:

– Да, отче мой, това е раят.

– А как попадна тук? – отново попитал иереят.

Преподобният казал:

– Заселих се тук поради голямата Божия милост, защото това е обителта на Божиите избраници

Иереят попитал:

– Имаш ли някаква власт над тези красоти?

Светият рекъл:

– Колкото мога, толкова и давам от това, което виждаш.

– Не можеш ли и на мен да дадеш нещо от тези блага? – казал иереят.

– С благодатта на моя Бог, вземи което искаш – отговорил свети Ефросин.

Тогава иереят посочил ябълките. Светият откъснал три ябълки, сложил ги в една кърпа и казал:

– Вземи, каквото поиска, и се наслади.

В това време заудряли клепалото за утреня. Иереят се събудил и като дошъл на себе си, сметнал видяното за сън. Но когато протегнал ръка към кърпата, намерил в нея ябълките, получени във видението, усетил неизразимото им благоухание и се изумил. Той станал от одъра, оставил върху него ябълките и отишъл в църквата. Там видял свети Ефросин, който стоял на утринната служба. Иереят се приближил и започнал да го моли да му открие къде е бил през нощта.

Свети Ефросин отговорил:

– Прости ми, отче, тази нощ бях там, където ме видя.

Иереят казал:

– Затова те заклех да обявиш Божиите дела, за да не скриеш истината.

Тогава смиреномъдрият Ефросин отвърнал:

– Ти, отче, молеше Господа да ти покаже в чувствен образ въздаянията за Неговите избраници. Господ благоволи да ги покаже на твое преподобие чрез мен, лошия и недостойния, и ето, ти ме видя в рая на моя Бог.

Иереят запитал:

– А ти какво ми даде в рая, отче, когато те помолих?

Свети Ефросин отвърнал:

– Дадох ти три ябълки – същите, които остави в килията си на одъра, но прости ми, отче, защото съм червей, а не човек.

След края на утренята иереят събрал братята, показал им трите райски ябълки и подробно им разказал онова, което видял. Тогава всички усетили духовна радост от неописуемото благоухание на ябълките и в умиление се чудели на случилото се. Те отишли в магерницата, за да се поклонят на Божия раб, но избягвайки човешката слава, свети Ефросин излязъл от църквата и се скрил, а те не могли да го намерят. А къде се скрил той, не е нужно да изпитваме, защото, ако за него бил открит раят, къде би могъл да се скрие? Монасите разделили ябълките помежду си и раздали на мнозина за благословение и особено за изцеление, защото болните, които вкусвали от тях, оздравявали от недъзите си. Много полза получили братята от дара на свети Ефросин и съхранявайки описаното дивно видение не само на хартия, но и в сърцата си, се стремели към велики подвизи и благоугаждали на Бога.

По молитвите на преподобния да сподоби Господ и нас с райските обители! Амин.