Преп. Атанасий Хамакиотис

Св. преподобни Атанасий Хамакиотис, в света Георги Хамакиотис, се родил през 1891 г. в малкото планинско село Турлада, в областта Калаврита. Още от дете бил възпитан в благочестие и любов към Църквата. На петнадесетгодишна възраст постъпил като послушник в манастира „Св. Лавра“, където се подвизавал и неговият чичо, йеромонах Харитон Анагностопулос. След седемгодишно послушничество и след като завършил свещеническото училище в Арта, приел монашеско пострижение с името Атанасий. На двадесет и пет години бил ръкоположен за дякон, а на 14 септември 1921 г., когато бил на тридесет години, станал презвитер.

През 1931 г. по здравословни причини дошъл в Атина. Служил за кратко в храмове в Аналипси, Глифада и Мандра, а през 1936 г. бил назначен за енорийски свещеник в старинния и красив храм „Св. Богородица Нерандзиотиса“ в Маруси. Там останал до 1963 г. и оставил незабравим спомен със своите благоговейни богослужения, с пастирската си любов, с милосърдието си и с духовното ръководство на безброй хора, които намирали покой под неговия епитрахил.

Св. Атанасий бил истински образ на дейната християнска любов. Той не само утешавал с думи, но сам отивал при бедните, болните, самотните и забравените. Разказва се, че близо до „Нерандзиотиса“ живеела възрастна парализирана жена, която нямала кой да обгрижва. Въпреки това домът ѝ винаги бил чист, храната ѝ приготвена, а дрехите ѝ изпрани и изгладени. По-късно се разбрало, че сам отец Атанасий нощем отивал при нея, чистел, готвел, вземал дрехите ѝ, изпирал ги и ги връщал на следващия ден. Той строго забранявал това да се разгласява, защото милостта му била скрита пред хората, но явна пред Бога.

Особено трогателен е и разказът от тежката зима на 1942 г., когато мнозина умирали от глад. Една негова духовна дъщеря, болна и изтощена, пожелала само малко бял хляб. В същия ден св. Атанасий, след като получил две малки парчета хляб, тръгнал през снега и занесъл едното на нея, а другото – на друга бедна и болна девойка. Сам уморен, гладен и измръзнал, той се върнал в своето скромно жилище, след като изпълнил пътя на жертвената пастирска любов.

Последните четири години от живота си преподобният прекарал в малкия манастир „Св. Богородица Фанеромени“ в Родополи, Атика, който сам устроил. Там се пазят неговата килия, личните му вещи, честната му глава, светите му мощи и гробът му. И в тези последни години той продължил да бъде духовен отец, утешител и молитвеник за мнозина.

Св. Атанасий Хамакиотис се упокоил в Господа на 17 август 1967 г., на 76-годишна възраст, изпълнен с дни и добри дела. На 23 октомври 2014 г., при пренасянето на неговите честни мощи, мястото се изпълнило с благоухание, което вярващите приели като свидетелство за Божията благодат. След кончината си той продължил да показва жива духовна близост чрез чудеса и знамения.