Преп. Арсений Кападокийски

Св. Арсений Кападокийски, известен сред своите сънародници като Хаджиефенди, е един от големите православни духовници и чудотворци на XX век. Почти целият му живот преминал сред християните в Кападокия, където се прославил със своята молитва, милосърдие и грижа за страдащите. Неговият житейски път е неразривно свързан и със св. Паисий Светогорец, който бил кръстен от него и впоследствие станал негов житиеписец.

Св. Арсений се родил около 1840 г. в селището Фараса (днешен Чамлъджа, Турция), център на група гръцки православни села в областта Кападокия, с кръщелното име Теодор. Родителите му били благочестиви хора, но починали, когато той и по-големият му брат Власий били още деца. Двамата били отгледани от своята леля. Според преданието още в детството си Теодор бил спасен по чудесен начин от удавяне по застъпничеството на св. великомъченик Георги. Това събитие укрепило желанието му да посвети живота си на Бога.

Получил образование в Нигде и Смирна (днешен Измир), където изучил богословие, гръцки език и църковно пеене. На двадесет и шест години приел монашеско пострижение с името Арсений, а по-късно бил ръкоположен за дякон и свещеник. Завърнал се във Фараса, където поел духовната грижа за православното население в областта. Служението му продължило повече от половин век.

В условията на Османската империя преподобният бил не само свещеник, но и учител, духовен наставник и защитник на местните християни. Той преподавал на децата, подкрепял бедните, утешавал страдащите и се грижел за запазването на православната вяра. Живеел изключително скромно, спазвал строги пости и прекарвал дълги часове в молитва. Често се оттеглял в усамотение, а според свидетелствата на неговите съвременници бил удостоен с дара на прозорливостта и чудотворството.

Особено забележителна била неговата грижа за болните. При него идвали не само християни, но и мюсюлмани, които търсели помощ и молитва. Преподобният никога не правел разлика между хората според тяхната вяра или произход. Молел се за всички страдащи, като четял подходящи псалми и молитви за различни заболявания и житейски изпитания. Сред местното население се съхранили многобройни свидетелства за изцеления, приписвани на неговите молитви. Заради голямата си святост и духовен авторитет той бил наричан с уважение Хаджиефенди.

След дълго и трудно пътуване преселниците достигнали остров Корфу (Керкира). Там преподобният се разболял и на 10 ноември 1924 г. се преставил мирно в Господа, на около 84-годишна възраст. Погребан бил в градското гробище на Корфу.