Преп. Андроник и Атанасия

Преп. Андроник и съпругата му Атанасия били благочестиво християнско семейство от Антиохия Сирийска, живяло през VI век. Синаксарите посочват различни години – около 540 или 594 г. Андроник бил заможен сараф и заедно със съпругата си отделял значителна част от средствата си за бедните и за Църквата. Те имали две деца, които починали още невръстни. Тежката загуба променила живота на семейството и двамата предприели поклонничество до Светите земи, търсейки утеха в молитвата.

От Йерусалим Андроник и Атанасия отишли в Египет, където по взаимно съгласие приели монашество. Андроник се присъединил към монашеския кръг на знаменития авва Даниил Скитски, а Атанасия се оттеглила в женска обител, която синаксарната традиция свързва с тавенисиотското монашество. По-пространната редакция на житието разказва, че по-късно Атанасия приела вида и името на монах Атанасий и срещнала отново съпруга си, без той да я разпознае. Двамата дълги години се подвизавали един до друг в мълчание и молитва, а едва след смъртта ѝ Андроник узнал коя е неговият спътник.

Житието им е част от известния цикъл от разкази, свързани с авва Даниил Скитски, действащ в Египет през VI век. То е запазено в няколко гръцки редакции, както и в сирийски, арабски, етиопски и арменски преводи, което свидетелства за широкото разпространение на тяхната почит в християнския Изток. Един от старите гръцки варианти е съхранен в ръкопис от манастира „Св. Екатерина“ на Синай, а съкратено житие е включено и в т.нар. Императорски менологий от XI век.

Освен в Антиохия и Светите земи, особена почит към двамата преподобни съществува и в Кипър: в Лимасол има храм, посветен на св. Андроник и св. Атанасия, а в с. Визакия също се намира техен параклис и ежегодно се извършва празнично честване. Според кипърската църковна традиция частица от мощите на преп. Андроник се пази в манастира Кику.