Житие на светите страстотерпци Борис и Глеб

Светите благоверни князе Борис и Глеб, в светото Кръщение наречени Роман и Давид, били синове на св. княз Владимир, покръстителя на Киевска Рус. Те са първите светци, прославени от Руската църква след приемането на християнството в Киевска Рус. Паметта им се чества на 24 юли, а също и на 28 септември в събора на Киево-Печерските преподобни отци.

Древните житийни паметници за тях, летописната повест от 1015 г., „Четиво за живота и погубването на блажените страстотерпци Борис и Глеб“ от преп. Нестор Летописец и „Сказание, страст и похвала на светите мъченици Борис и Глеб“, свидетелстват за техния подвиг на кротост, братолюбие и непротивене на злото. В тези извори се казва, че свети княз Владимир имал дванадесет синове от различни жени, а за Борис и Глеб е отбелязано, че били родени „от българката“. Според някои по-късни изследователски предположения тази българка може да е била княгиня Анна-Милолике, свързана с Волжка България.

Св. Борис управлявал Ростов, а св. Глеб – Муром. Борис бил особено обичан от баща си и, според някои свидетелства, бил смятан за възможен наследник на киевския престол. След смъртта на свети Владимир през 1015 г. между синовете му започнала борба за власт. Княз Святополк, наречен по-късно Окаяни, пожелал да укрепи властта си чрез убийството на братята си.

Когато Борис научил за смъртта на баща си и за възцаряването на Святополк, дружината му го подканяла да се противопостави и да вземе властта. Но той отказал да вдигне ръка срещу по-големия си брат и казал, че след смъртта на баща му Святополк трябва да заеме мястото му в неговото сърце. Така св. Борис предпочел послушанието, мира и братолюбието пред борбата за земна власт.

Но Святополк изпратил убийци срещу него. Те нападнали Борис през нощта, докато се молел в шатрата си, и го проболи с копия. Заедно с него бил убит и верният му слуга Георги. Когато разбрали, че князът още диша, убийците довършили делото си по пътя към Киев.

След това Святополк повикал и Глеб, като го измамил, че баща им е още жив и го зове при себе си. По пътя Глеб получил предупреждение от брат си Ярослав, че Святополк крои убийството му. Но младият княз вече бил в ръцете на изпратените хора. Докато се молел за своя убит брат и предавал душата си на Бога, бил заклан от собствения си готвач Торчин.

Светите Борис и Глеб не пострадали като мъченици от езичници заради отказ да се отрекат от Христа, а като страстотерпци – християни, които доброволно и без отмъщение понесли неправедна смърт, подражавайки на кротостта и страданията на Господа. Те не отговорили на злото със зло, нито на насилието с насилие, а приели смъртта с молитва, смирение и упование в Бога.

Техните свети мощи били положени във Вишгород, в храма „Св. Василий“, а по-късно храмът бил преосветен в тяхна чест. През 1071 г. светите Борис и Глеб били прославени от Църквата. Много храмове в руските земи били посветени на тях, а почитта към тях се разпространила и извън пределите на Рус.