Нашият Господ толкова често ни говори за Бога като Отец. Той дори ни учеше да не наричаме отец никого на земята, а само Този, когото имаме на небето. Затова, когато се молим на Отец, ние следваме тази заповед. Блажени, които разпознават своя Отец! Спомнете си упрека, отправен към Израил, когато Духът призовава небето и земята за свидетели, казвайки: „Аз родих синове, а те не Ме познаха“. Обръщайки се към Него като към Отец, ние Го наричаме и Бог, за да съчетаем в едно понятие както синовната любов, така и властта. Обръщайки се към Отца, се обръщаме и към Сина, защото Христос казва: „Аз и Отец сме едно“. Майката Църква също не е подмината без споменаване, защото майката е разпозната в Сина и Отца, тъй като именно в Църквата научаваме значението на понятията Отец и Син.

Когато се молим „да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“, ние не предполагаме, че някой може да попречи на изпълнението на Божията воля или че Той се нуждае от нашата молитва, за да изпълни волята Си. По-скоро се молим Неговата воля да бъде изпълнена във всички. Мисли за небето и земята като за образ на самите нас – дух и плът. Смисълът на молбата е същият, а именно: в нас (като дух и плът, като небе и земя заедно) да се изпълни Божията воля на земята, както е на небето. А какво повече иска Бог от това ние самите да ходим по Неговите пътища? Затова молим Той да ни даде силата на Своята воля и способността да я изпълняваме, за да се спасим, както на небето, така и на земята. А цялата Негова воля е спасението на онези, които Той е осиновил.