Апостолът отново посочва същите лица като съучастници в написването на посланието, понеже те били и негови сътрудници в проповедта.

Изразът „в Бога Отца“ е подобен на онова, което и ние обикновено пишем в писмата си, когато казваме: „еди-кой си пожелава на еди-кого си да се радва в Господа“.

Но тук апостолът ни учи и за равночестието на Отца и Сина. Защото, след като казва „в Бога Отца нашего“, веднага прибавя „и в Господа Иисуса Христа“; и отново, след думите „от Бога Отца нашего“, добавя „и от Господа Иисуса Христа“.

Божественият апостол, след като узнал, че Първото послание до солуняни им е било полезно и че, макар да търпят тежки нападения заради вярата, те мъжествено понасят тези нападки на противниците, им написал и Второто послание, като ги насърчавал към мъжество и ги утешавал с надеждата за бъдещите блага.

А понеже някои се опитвали да ги уверят, че вече е настъпило времето на свършека, като твърдели, че самият апостол бил казал това, той писал и по този въпрос, като ги наставлявал какво трябва да знаят: че най-напред трябва да се яви врагът на истината, под когото разбира антихриста, и едва след това да бъде пришествието на нашия Бог и Спасител.

Апостолът отправил и полезни увещания към онези, които били избрали за себе си празен и бездеен живот. А смисъла на всяко от тези наставления ще извлечем от тълкуванието на самите апостолски слова. (Тълкувание на 14-те послания на апостол Павел)

Така показва, че едни и същи блага ни се даруват от Отца и от Сина.

Апостолът отново изразява похвалата си под формата на благодарение. И както се удивлява на тяхната вяра в Бога, така се удивлява и на любовта им към ближния; а с едното и с другото свидетелства за тяхната съвършена добродетел.

Защото и Господ е казал, че върху тези две заповеди се крепят целият Закон и пророците: „на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“ (Мат. 22:40).

Като узнахме колко големи скърби са ви постигнали и с каква твърдост им се противопоставяте, ние се хвалим с вас и възхваляваме вашето мъжество и пред другите църкви.

Известно ни е също, че вие ясно съзнавате каква награда ви очаква за претърпяването на тези опасности и се надявате на Небесното царство, като знаете праведното решение на Законодателя.

Именно това означават думите: „това е доказателство на праведния Божий съд“. Апостолът изяснява тази мисъл още по-пълно в следващите стихове.

Апостолът казва „защото“ не като израз на съмнение, а за да утвърди казаното, както и ние понякога, желаейки да подчертаем нещо несъмнено, казваме: „ако това е истина“, макар то действително да е истина.

Затова той казва, че е справедливо и подобаващо на Законодателя както да възнагради нас за страданията ни заради вярата, така и да накаже противниците за тяхното нечестие.

Това ще стане при свършека. Тогава Господ ще дойде от небето, съпровождан от сонмове Ангели, а помрачените от неверие ще бъдат предадени на неугасимия пламък.

Божественият апостол написал това, за да утеши онези, които търпели страшни и тежки бедствия, с надеждата за бъдещото. Затова той им представя и това изпълнено със страх съдилище: най-напред идващия от небето Съдия, след това силата на Неговите служители – Ангелите, – а накрая и самия вид на наказанието: осъдените ще бъдат предадени на огнен пламък.

А щом подобно наказание очаква онези, които „не се покоряват на благовестието“, ясно е, че още по-тежки мъки ще постигнат онези, които враждебно нападат вярващите.

Апостолът още по-точно показва величието на наказанието, като го нарича „вечно“, но същевременно разкрива и славата на повярвалите, казвайки, че Сам Бог ще се прослави в тях и ще стане предмет на удивление.

Понеже в настоящия живот едни пребивават в страдания и трудове, а други, макар да живеят порочно, се наслаждават на изобилни блага, то в деня на Съда праведните ще бъдат провъзгласени достойни и ще получат венци, а живелите порочно ще бъдат предадени на мъчение. Затова справедливо е казано:

„когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали“.

Защото тогава всички ще се удивят на праведната присъда на Съдията.

Думите „в оня ден“ трябва да бъдат отнесени към казаното по-горе: Той ще бъде дивен и ще предизвиква удивление „у всички повярвали в оня ден“.

Под „свидетелство“ апостолът разбира проповедта и казва, че солуняните са повярвали на това свидетелство.

Затова и молим Бога на всичко да изпълни с всяко благо вас, които сте се удостоили с призванието, и да даде вярата ви да принесе своите плодове.

Под „делото на вярата“ апостолът тук разбира търпението в страданията. Защото именно чрез него, казва той, Господ ще се прослави във вас, а вие ще станете съпричастни на Неговата бъдеща слава.

Така, след като ги утешава с надеждата за бъдещото, апостолът преминава към учението за свършека.