Блаж. Теодорит Кирски (393–457) — Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни, глава 1

1. Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца нашего и в Господа Иисуса Христа:

Апостолът отново посочва същите лица като съучастници в написването на посланието, понеже те били и негови сътрудници в проповедта.

Изразът „в Бога Отца“ е подобен на онова, което и ние обикновено пишем в писмата си, когато казваме: „еди-кой си пожелава на еди-кого си да се радва в Господа“.

Но тук апостолът ни учи и за равночестието на Отца и Сина. Защото, след като казва „в Бога Отца нашего“, веднага прибавя „и в Господа Иисуса Христа“; и отново, след думите „от Бога Отца нашего“, добавя „и от Господа Иисуса Христа“.

Божественият апостол, след като узнал, че Първото послание до солуняни им е било полезно и че, макар да търпят тежки нападения заради вярата, те мъжествено понасят тези нападки на противниците, им написал и Второто послание, като ги насърчавал към мъжество и ги утешавал с надеждата за бъдещите блага.

А понеже някои се опитвали да ги уверят, че вече е настъпило времето на свършека, като твърдели, че самият апостол бил казал това, той писал и по този въпрос, като ги наставлявал какво трябва да знаят: че най-напред трябва да се яви врагът на истината, под когото разбира антихриста, и едва след това да бъде пришествието на нашия Бог и Спасител.

Апостолът отправил и полезни увещания към онези, които били избрали за себе си празен и бездеен живот. А смисъла на всяко от тези наставления ще извлечем от тълкуванието на самите апостолски слова. (Тълкувание на 14-те послания на апостол Павел)

2. благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.

Така показва, че едни и същи блага ни се даруват от Отца и от Сина.

3. Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както подобава, задето вярата ви твърде много расте, и взаимната любов у всеки едного от всички вас тъй изобилва,

Апостолът отново изразява похвалата си под формата на благодарение. И както се удивлява на тяхната вяра в Бога, така се удивлява и на любовта им към ближния; а с едното и с другото свидетелства за тяхната съвършена добродетел.

Защото и Господ е казал, че върху тези две заповеди се крепят целият Закон и пророците: „на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“ (Мат. 22:40).

4. че сами ние се хвалим с вас в Божиите църкви за вашето търпение и вяра при всички гонения и скърби, що пренасяте;

Като узнахме колко големи скърби са ви постигнали и с каква твърдост им се противопоставяте, ние се хвалим с вас и възхваляваме вашето мъжество и пред другите църкви.

5. това е доказателство на праведния Божий съд, че вие ще се удостоите с царството Божие, за което и страдате.

Известно ни е също, че вие ясно съзнавате каква награда ви очаква за претърпяването на тези опасности и се надявате на Небесното царство, като знаете праведното решение на Законодателя.

Именно това означават думите: „това е доказателство на праведния Божий съд“. Апостолът изяснява тази мисъл още по-пълно в следващите стихове.

6. Защото справедливо е пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,

Апостолът казва „защото“ не като израз на съмнение, а за да утвърди казаното, както и ние понякога, желаейки да подчертаем нещо несъмнено, казваме: „ако това е истина“, макар то действително да е истина.

Затова той казва, че е справедливо и подобаващо на Законодателя както да възнагради нас за страданията ни заради вярата, така и да накаже противниците за тяхното нечестие.

7. а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила,

Това ще стане при свършека. Тогава Господ ще дойде от небето, съпровождан от сонмове Ангели, а помрачените от неверие ще бъдат предадени на неугасимия пламък.

8. в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа

Божественият апостол написал това, за да утеши онези, които търпели страшни и тежки бедствия, с надеждата за бъдещото. Затова той им представя и това изпълнено със страх съдилище: най-напред идващия от небето Съдия, след това силата на Неговите служители – Ангелите, – а накрая и самия вид на наказанието: осъдените ще бъдат предадени на огнен пламък.

А щом подобно наказание очаква онези, които „не се покоряват на благовестието“, ясно е, че още по-тежки мъки ще постигнат онези, които враждебно нападат вярващите.

9. и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество,

Апостолът още по-точно показва величието на наказанието, като го нарича „вечно“, но същевременно разкрива и славата на повярвалите, казвайки, че Сам Бог ще се прослави в тях и ще стане предмет на удивление.

Понеже в настоящия живот едни пребивават в страдания и трудове, а други, макар да живеят порочно, се наслаждават на изобилни блага, то в деня на Съда праведните ще бъдат провъзгласени достойни и ще получат венци, а живелите порочно ще бъдат предадени на мъчение. Затова справедливо е казано:

„когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали“.

Защото тогава всички ще се удивят на праведната присъда на Съдията.

10. когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство.

Думите „в оня ден“ трябва да бъдат отнесени към казаното по-горе: Той ще бъде дивен и ще предизвиква удивление „у всички повярвали в оня ден“.

Под „свидетелство“ апостолът разбира проповедта и казва, че солуняните са повярвали на това свидетелство.

11. За това се и молим винаги за вас, да ви направи Бог наш достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата,

Затова и молим Бога на всичко да изпълни с всяко благо вас, които сте се удостоили с призванието, и да даде вярата ви да принесе своите плодове.

Под „делото на вярата“ апостолът тук разбира търпението в страданията. Защото именно чрез него, казва той, Господ ще се прослави във вас, а вие ще станете съпричастни на Неговата бъдеща слава.

Така, след като ги утешава с надеждата за бъдещото, апостолът преминава към учението за свършека.