Въпрос: Ако знанието за доброто и злото, както и самото битие, сме получили от Бога, как тогава Той не е причина и за двете, след като е вложил в природата ни както знанието за тях, така и способността да ги осъществяваме?

Отговор: Не само че Бог ни е дал силата да съществуваме, да познаваме и да извършваме доброто и злото, но също така ни е дарил свободната воля и ни е направил господари на избора да предпочетем едно от познатите. Това означава, че дали ще бъдем добри или зли, не зависи от знанието за тях, а от избора, който правим.

Както човек, който вижда жена блудница и знае, че тя е такава, не става блудник само от знанието си за това, така и ако знанието пробуди в него страстта на желанието, той пак не е блудник, освен ако волята му се съгласи с това желание. Тогава става блудник или чрез действие, или чрез намерение.

По същия начин добротата или злобата у човека не произтичат от знанието за доброто и злото, а от волята му, която избира предпочетеното.