Плътският човек, чийто ум е неопитен в съзерцанието – по-точно, целият той, като че ли зарит в тинята на плътското мислене – е неспособен да погледне към духовната светлина на истината.

Затова светът, сиреч животът, поробен от плътските страсти, подобно на слаб очен взор, който не понася слънчевия лъч, не може да приеме благодатта на Духа.

А на Своите ученици, за които Господ свидетелства, че са имали чист живот, следвайки Неговото учение, Той дава сила да бъдат тайновидци и съзерцатели на Духа.

Затова Той казва: „Вие вече сте чисти чрез словото, което ви говорих.“

За Светия Дух

Лозе е душата, от която се изисква да принася плод, достоен за първоначалното ѝ засаждане и за Божието земеделие. Защото тя е била насадена истинска, сътворена по образа на истинския Бог; и се обработва чрез грижите на Твореца, Който очиства онова, което дава плод, за да принася още повече. Понеже, ако посветим себе си на живота в чистота, Бог ни съдейства в очистването ни от страстите, като усъвършенства усърдието и стремежа ни към доброто.

И както лозата се подкастря, за да не бъде възпрепятствана от излишния растеж, така и ние трябва да орязваме стремежа на душата си към суетните неща, насочвайки цялата ѝ сила към плодоносен труд за истински ценните дела. За да не би, обзета от безумен порив към показния свят, да разпилее цялата си енергия в угода на хората – сякаш разраствайки се в листа и увивни клони, занимавайки се с преходния облик на този свят.

Но душата трябва също и да се прекопава, като усвоява всичко наоколо за свойствената й храна и така се приготвя за приемането на учението на Духа. Защото, както непрекопаната лоза не може да диша и остава непричастна към влагата поради плътността на почвата, така и душата, която не се е освободила от телесното бреме, остава безплодна, потисната от материалното. И затова, лишена от помощта, която идва отгоре, тя остава безплодна.

А от безплодната душа се отдалечава Светият Дух; падат преградите – ангелските застъпничества, и нахлуват чужди пришълци, които преминават през нас – действени сили, които носят знание за греховете. И страстите я завладяват напълно, разрушавайки я, както див глиган я подлага на опустошение, търкаляйки се в нейната нечистота.

За Исайя, 1

Писанието нерядко в преносен смисъл нарича Израил лоза, например: „Ти пренесе от Египет лозата“ (Пс. 79:9), и „моят Възлюбен имаше лозе“ (Ис. 5:1), и „Аз те посадих като благородна лоза, най-чисто семе“ (Йер. 2:21).

А ако Израил е лоза, то неговата колиба е домът и, може би, храмът (Ис. 1:8). Защото той се нарича „обиталище на славата“ (Пс. 25:8) и „скиния, в която обитаваше Той между човеците“ (Пс. 77:60). Затова, докато това лозе принасяше много плодове, стоеше и скинията за съхранение на плодовете. Но понеже Насадилият го очакваше да даде „добро грозде“, а то роди „тръни“ (Ис. 5:2), с които увенчаха Господа, и цялото се превърна в горчилка, като роди „грозд на жлъчка“ и „грозд на горест“, заради което и за храна на Господа поднесоха жлъчка, то затова колибата на лозето бе изоставена. Защото е казано: „Ето, оставя се вам домът ви пуст“ (Мат. 23:38). Тогава се изпълни тази заплаха, защото Израил бе изоставен като „колиба в лозе“; и оттогава вече „се заповяда и на облаците да не изливат дъжд“ върху лозето (Ис. 5:6). Поради това нямат вече пророци, нито небесна благодат, но станаха „пусто“ (Ис. 5:6). Разрушени бяха огражденията на този народ, тоест защитата на светите Сили: и ако дори нещо извършат по закона, то и то ще им послужи за погибел.

Тълкувание върху Исайя

Нека останем живи за Бога в Христа Иисуса, Който каза: „Който Ми служи, нека Ме следва“ (Йоан 12:26), като първо спазваме Неговата заповед: „Така да свети светлината ви пред човеците, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“. И също така наставлението на апостола, който написа: „Дали ядете, дали пиете, или каквото и да вършите, всичко вършете за Божия слава“ (1 Кор. 10:31).

Всичко това се случва, ако, мислейки за своето небесно призвание, живеем достойно за Евангелието на Христос и можем истински да кажем: „Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом Един е умрял за всички, всички са умрели. И Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, а за Онзи, Който умря за тях и възкръсна“ (2 Кор. 5:14-15).

И така се изпълнява заповедта: „Да пребъдете в любовта Ми“.

За кръщението