Св. Василий Велики (330 – 379) — От Лука свето Евангелие, глава 2
Писанието обикновено нарича спасението Христово Божие, както и Симеон казва: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение“ (Лука 2:30).
И така, нека се подчиним на Бога, защото спасението е от Него. А какво е спасението, тълкува [псалмопевецът]. То не е просто действие, което ни дава някаква благодат за избавление от немощ и за благополучие на тялото.
Но какво всъщност е спасението? „Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.“ (Пс. 61:3). Нашият Бог е Синът Божий. Той е и Спасителят на човешкия род, укрепяващ нашата немощ, прекратяващ вълнението, което изкушенията пораждат в душите ни.
Беседи върху Псалмите
„За да се открият помислите на много сърца“
Тези думи посочват, че след съблазънта при Кръста Христов и в учениците, и в самата Мария ще се случи едно бързо изцеление от Господа, което ще утвърди сърцата им във вярата в Него.
Така виждаме, че и Петър, след като се съблазни, впоследствие още по-твърдо стоеше във вярата в Христос.
По този начин човешкото се оказва облечено в немощ, за да се открие силата Господня.
Писма 260