Св. Василий Велики (330 – 379) — От Лука свето Евангелие, глава 14
И отново Сам Единородният Син на живия Бог, изпратен от Отца не за да съди света, а за да спаси света (Йоан 3:17), пребъдвайки в Самия Себе Си и изпълнявайки волята на благия Бог и Свой Отец, в това строго изказване ни предлага учение, което ни подтиква да бъдем достойни Негови ученици, и казва:
„Ако някой дойде при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, а още и самия си живот, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:26).
И очевидно е, че тази „омраза“ не подбужда към зъл замисъл или злонамерена грижа, а към добродетелта на богопочитанието – в непослушание към онези, които ни отвличат от нея. (За кръщението)
Затова онзи, който възнамерява истински да последва Бога, трябва да се освободи от оковите на пристрастието към този живот. А това се постига чрез съвършено отдалечаване от предишните нрави и чрез забравянето им.
Трябва да направим себе си чужди както на плътското родство, така и на светските връзки, като по своето поведение преминаваме сякаш в друг свят, според думите на онзи, който казва: „Нашето жителство е на небесата“ (Фил. 3:20). <…>
Защото Господ ясно каза: „И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). (Пространни аскетически правила, 5)