Християнинът не трябва да се страхува и да се смущава в напастите, като се колебае в упованието си на Бога, но трябва да бъде смел, защото с него е Господ, Който благоустроява делата му и го укрепява във всяка скръб; и Светият Дух, Който го учи дори какво да отговаря на противниците. (Нравствени правила 63)

Когато се обръщам към Новия Завет, където нашият Господ Иисус Христос не освобождава от наказание дори извършеното по неведение, а срещу извършеното съзнателно изказва още по-строга заплаха, като казва: „А онзи раб, който знаеше волята на господаря си и не беше готов, и не постъпваше според волята му, ще бъде бит много; а който не знаеше и извърши достойно за наказание, ще бъде бит по-малко“ (Лука 12:47–48); когато намирам такива присъди от Самия Единороден Син Божий и негодуванието на светите апостоли срещу съгрешаващите, виждайки толкова страшни и големи бедствия за съгрешилите дори в нещо малко – не по-малки от описаните в Стария Завет, а по-скоро още по-големи – тогава разбирам цялата строгост на съда. „Защото комуто много е дадено, от него много ще се изисква“. (За Божия съд)

Господ наш Иисус Христос каза: „Огън дойдох да хвърля на земята, и колко бих желал той вече да се разпали“ (Лука 12:49), тъй като злото на греховете стана явно и се прояви добродетелта на онези, които преуспяват в славата на Бога и Неговия Христос. <…> И тогава пристъпваме към кръщението във вода, което е образ на кръста, смъртта, гроба и възкресението от мъртвите. <…> Тогава някой се удостоява да бъде кръстен в името на Светия Дух и, роден отново, да промени и мястото, и начина на живот на своите съжители, за да можем, следвайки Духа, да се удостоим да бъдем кръстени в името на Сина и да се облечем в Христа. (За кръщението)