Нашият Господ не е седял на земния Давидов престол, тъй като юдейското царство е било предадено на Ирод. Давидовият престол е този, на който нашият Господ възстановява Своето духовно царство, което никога няма да бъде унищожено. Оттук следва, че Той ще царува над дома Яковов вовеки.

Но ако по някое време в сърцето проникне светлина и той (човек) възлюби Бога и презре телесното, придобие съвършеното състояние на праведник, без никаква трудност ще постигне радост в Господа.

Свято се нарича Божието име не защото в буквите му се съдържа някаква знаменателна сила, а защото по какъвто и начин да гледаме към Бога, ние виждаме Неговата чистота и святост.

Тези думи ръководят постъпките ни дори по отношение на чувствените неща, като ни учат колко несигурни са всички земни притежания, които са толкова краткотрайни, колкото вълната, която се люшка насам-натам от силата на вятъра.

В духовно отношение цялото човечество страдаше от глад, с изключение на юдеите; защото те притежаваха съкровищата на преданието на Закона и ученията на светите пророци. Но тъй като не се уповаваха смирено на Въплътеното Слово, те бяха отпратени празни, като не отнесоха със себе си нито вяра, нито знание, и бяха лишени от надеждата за добри неща, като бяха отхвърлени както от земния Йерусалим, така и от бъдещия живот. Но онези от езичниците, които бяха [преди] грубо унизени от глад и жажда, [сега] бяха изпълнени с духовни блага, защото се бяха прилепили към Господа.

Под Израил тя има предвид не Израил по плът, когото собственото му име прави благороден, а духовния Израил, който е запазил името на вярата, напрягайки очите си, за да види Бога чрез вяра.

Защото в гъста тъмнина седеше народът на езичниците, потънал дълбоко в идолопоклонство, докато изгряващата светлина не разпръсна тъмнината и не разпространи светлината на истината.