Св. Василий Велики (330 – 379) — От Матея свето Евангелие, глава 6
16. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
Към тайни те призовава Словото. Онзи, който бе помазан, бе осветен; онзи, който се изми, бе очистен. Разбирай закона с вътрешния човек. Очисти душата от греховете. Помажи главата си със свето миро, за да станеш участник в Христа, и така да пристъпиш към поста.
Не изменяй лицето си, както правят лицемерите. Лицето се помрачава, когато вътрешното разположение се затъмнява от изкуствената външна форма, прикрито с лъжата като със завеса. Лицемер е онзи, който в театъра играе чуждо лице; макар да е роб, често играе ролята на господар, и макар да е гражданин, играе ролята на цар.
Така и в този живот, подобно на сцена от собствената си драма, мнозина играят театър – едно носят в сърцето си, а друго показват открито пред хората. Затова не изменяй лицето си. Който си, такъв и се показвай; не се преструвай на мрачен, търсейки слава от това, че изглеждаш такъв, който пази въздържание.
Защото нито благодеяние, което се разгласява, е полезно, нито има някаква полза от пост, който се излага на показ. Делата, които се вършат показно, не носят плод за бъдещия живот, а се ограничават в похвалата на хората.
Затова с радост пристъпи към дара на поста. Постът е древен дар; не остарява и не губи своята сила, а винаги се обновява и разцъфтява, за да донесе зрели плодове.
Беседа за поста, 1