Лука, лекар от Антиохия, не бил незапознат с гръцката култура, както се вижда от неговите трудове. Той е бил спътник на апостол Павел и го е следвал при всичките му пътувания в чужди страни. Лука е написал Евангелието, за което говори самият Павел, когато казва: И изпратихме с него брата, чиято похвала е в Евангелието по всички църкви (2 Кор. 8:18). А в писмото си до колосяните той казва: Поздравява ви Лука, любимият лекар (Кол. 4:14). А на Тимотей казва: Само Лука е с мен (2 Тим. 4:11). Лука написва още една прекрасна книга, озаглавена Деяния на апостолите, история, която завършва с двегодишния престой на Павел в Рим, т.е. в четвъртата година от управлението на Нерон. Това ни кара да вярваме, че Деянията на апостолите са написани в Рим. Разказът за пътуването на Павел и Текла, както и всяка друга басня, като например кръщението на лъва, не бива да се причисляват към каноничните Писания. Защото не е възможно онзи, който е бил неотлъчно до апостола, да не е знаел за това деяние наред с всички други негови действия. Тертулиан споменава и за един старейшина в Азия по онова време, спътник на апостол Павел, който, когато в присъствието на Йоан било доказано, че той е авторът на тази книга, признал, че я е написал от любов към Павел. Някои казват, че именно затова Лука не споменава себе си като автор. Всеки път, когато Павел казва в своите Послания: според моето Евангелие (Рим. 2:16 и др.), е ясно, че има предвид Евангелието, написано от Лука. Но Лука е научил Евангелието не само от апостол Павел, който по това време не е бил с Господа в тяло, но и от другите апостоли. Самият той ясно заявява това в началото на своя труд, като казва: Така, както ни бяха предадени от онези, които отначало бяха очевидци. Затова е написал Евангелието така, както го е чул. Но Деянията е написал въз основа на това, което сам е преживял. Мощите на Лука били взети и пренесени в Константинопол заедно с мощите на апостол Андрей през двадесетата година от царуването на Констанций.

Животът на четиримата евангелисти