Според разказа в книгата Йов, и дяволът застанал „сред Ангелите“. Но това не е било по място или по начин, както стоят Ангелите пред Бога. Защото как може да се нареди до тях онзи бунтовник, който отпадна от небесния живот? Както и Спасителят казва: „Видях сатаната да пада от небето като мълния“ (Лука 10:18). Той падна от небесата, докато небето е жилище и обиталище на Ангелите. Защото, макар Ангелите да са безплътни духове, те все пак са ограничени и намиращи се на място – подобно на нашия ум. Само Божеството е безпределно, неизобразимо, неограничено и не принадлежи на никакво място.

И тъй, лукавият застана сред Ангелите не по място и не в ангелски строй, а чрез своята горделива надменност и богопротивен ум. Той не може да премине отвъд въздушната област, понеже е осъден да бъде винаги долу – на земята и в ада. Стоеше там самонадеяно, хвалейки се и дързостно въставаше против Бога, Който го бе създал и направил безсмъртен. Също така завистливо се изправяше срещу Йов, Божия служител, и с всички сили се стараеше да покаже за лъжливо Божието свидетелство за него.

Но по Божие допущение на този демон бе дадено пространство да прояви своята злоба – за изпитание и усъвършенстване на блажения Йов. За да не може лукавият да казва, че Праведникът не е бил изпитан и че неговата праведност не е доказана чрез опит и дело. Защото общият враг няма власт да върши нищо против творенията, освен когато това е по Божие благоволение и позволение, или по Божие снизхождение, както се учим от всички части на Писанието.