Този, който се удостои да има постоянно в устата си възхвалата на Бога (Пс. 33:2), който отваря устата си и вдишва духа на живота (Пс. 118:132), се стреми все по-усърдно да прави това с всеки изминал час, за да бъде способен да приема още по-изобилно словото на живота, което е хлябът, слизащ от небето (Йоан 6:50), за който е казано: „Отвори широко устата си, и ще ги изпълня“ (Пс. 81:10).

Удостоеният от Бога да стане такъв, може завинаги да положи във водителната сила на душата си отпечатано и запечатано понятието за Бога; може също така винаги да се радва според апостолското обещание, да се моли непрестанно, за всичко да благодари (1 Сол. 5:17), да прави всичко за слава Божия, и когато яде, и когато пие – бидейки хранен и укрепван постоянно от хляба на живота.

Второ богословско слово, срещу тези, които искат да богословстват без Духа

Като казва привличане, Той не е имал предвид някакво насилие, а това, че по-скоро [Отец] е призовал чрез откровението онези, които е предузнал и предопределил, привличайки ги чрез любовта на Онзи, Който им се е открил.

Нравствено слово 3

Нека не мислят онези, които недостойно участват в Божествените тайни, че чрез тях просто така ще се прилепят и ще се съединят с невидимия Бог. Това по никакъв начин няма да се случи за тях, нито пък някога ще стане. Само онези, които чрез причастието с божественото тяло на Господа и чрез умственото откровение докоснали се до невидимото Божество с духовното око и уста, са удостоени да видят и вкусят, че Господ е благ. Те не само ядат сетивно осезаемия хляб, но и Бога заедно с него духовно приемат, като едновременно ядат и пият — възприемайки двояко: видимото по видим начин, а невидимото по невидим.

Хранейки се по този начин, те се съединяват с Христа в двете Му природи, ставайки едно тяло с Него и съучастници в славата и Божеството Му.

Нравствено слово 14