Ако Той е лозата, а ние – лозовите пръчки, и ако не познаваме в пълнота нашето единение с Него, тогава се оказваме бездушни, безплодни и изсъхнали дървета, достойни за хвърляне в неугасимия огън. А щом онези, които ядат Неговата плът и пият Неговата кръв, имат живот вечен според Неговото божествено слово, а ние, като ядем тези неща, не усещаме нищо повече в себе си от обикновена храна, нито пък възприемаме друг живот в познание, то значи сме приели само обикновен хляб и не сме се причастили с Бога.

Слово 10

Очевидно е, че както Отец пребъдва в Своя Единороден Син и Синът е в недрата на Отца по природа, така и онези, които са се родили наново чрез Светия Дух и по Неговия дар са станали братя на Христос и Божии синове, и по благодат – богове, пребъдват в Бога, и Бог – в тях, по благодат.

А онези, които не са станали такива, които изобщо не са се променили нито чрез дела, нито чрез познание, нито чрез съзерцание – как не се срамуват да се наричат християни? Как дръзват дори да отварят уста и безсрамно да говорят за Божиите тайни, които са скрити от тях, докато лежат в нехайство, сякаш върху легло? Как не се изчервяват, че са причислислени към християните? Как не треперят, като стават съслужители на свещениците и тайноизвършители на светите Тяло и Кръв на нашия Господ?

Напълно недоумявам по този въпрос. Но както е казано, заслепението на ума, което води до безчувственост и невежество, поражда суетна гордост и подготвя кал, с която да бъде тъпкан истинският скъпоценен камък – Самият наш Господ Иисус Христос, Помазаникът.

О, какво ужасно безразсъдство! То ги кара да се изкачват на високи престоли и да стоят върху тях, за да изглеждат издигнати над множеството и да привличат погледите на всички. Но кой истински християнин би нарекъл такива хора християни?

Слово 15