И тъй, Той избра кораба на Петър и остави кораба на Мойсей, тоест презря неверната синагога и прие вярната Църква. Защото тези две лодки бяха определени от Бога, за да ловят спасението на хората в този свят, подобен на море, както Господ казва на апостолите: „Елате след Мене и ще ви направя ловци на човеци“ (Мат. 4:19).

Църквата е призвана към висотата, като че ли обсъжда дълбоките тайни – онази висота, за която апостолът казва: „О, бездна на богатството, на мъдростта и на знанието Божие!“ (Рим. 11:33). Затова Той казва на Петър: „Отплувай в дълбокото“ (Лука 5:4), тоест в дълбините на размишленията за божественото раждане. Защото какво е по-дълбоко от онова, което Петър казва на Господа: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Мат. 16:16)?

Този кораб така плава в дълбините на този век, че когато светът загине, Църквата ще запази невредими всички, които е приела. Образ на това вече виждаме в Стария Завет: както Ноевият ковчег, когато светът претърпя корабокрушение, запази невредими всички, които прие, така и Църквата на Петър, когато векът се разпали, ще съхрани невредими всички, които обгърне.

И както тогава, след потопа, гълъбът донесе знак за мир в Ноевия ковчег, така и след Съда Христос ще донесе радостта на мира в Църквата на Петър, защото Той Сам е гълъбът или мирът, както Той обещава, казвайки: „Ще ви видя отново, и сърцето ви ще се зарадва“ (Йоан 16:22).