Както е написано в изречението на Господа: “взе го човек и го пося в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му”. Нека разгледаме по-внимателно кой е Този, към Когото всичко това се отнася.

Както казахме по-горе, природата на синаповото зърно може да бъде отнесена към светите мъченици, изнурени от различни страдания. Но понеже Писанието казва: „и то израсна и стана дърво, и птиците небесни си почиваха в клоните му“, смятам, че е по-правилно то да бъде уподобено на Самия Господ Христос, Който, като се роди в образ на човек, се смири като зърно, а като се възнесе на небесата, се възвиси като дърво.

Ясно е, че Христос е зърно, когато страда, и дърво, когато възкръсва. Казвам, че Той е зърно, когато понася глад, а дърво – когато с пет хляба насища пет хиляди души. Там, според човешката Си природа, Той е открит за оскъдицата, а тук щедро дарява насищане според присъщата Му божественост.

Бих нарекъл Господа също зърно, когато Го убиват, презират и хулят, а дърво – когато дава зрение на слепите, възкресява мъртвите и прощава прегрешенията. А че Той е зърно, Сам казва в Евангелието: „ако пшеничното зърно, паднало в земята, не умре“ (Иоан 12:24). (Проповеди 25.2)